— Как точно си го представяш?
Хемингуей нахвърля плана си и капитанът остана впечатлен.
— Мисля, че ще се получи — промърмори той. — Всъщност мисля, че планът е блестящ. Абсолютно гениален.
— Зависи дали ще успее — отвърна Хемингуей.
— Не бъди скромен, Том. Нека си го кажем направо. Този план ще разтърси света. — Капитанът замълча за момент, после добави: — Но не подценявай стареца. Картър Грей е врял и кипял в казана на шпионажа.
Хемингуей отвори куфарчето си, извади едно DVD и му го подхвърли.
— Този запис ще ти бъде от полза.
Капитан Джак опипа диска, погледна го изпод вежди и каза:
— Имам над двайсет години стаж в управлението, част от които под ръководството на Грей. Колко са твоите?
— Дванайсет, всичките на оперативна работа. И още две в Агенцията за национална сигурност преди това — стегнато отвърна Хемингуей. — А в НРЦ постъпих една година след като Грей го оглави.
— Чувам, че те готвят за неговото място. Проявяваш ли интерес?
— Мисля, че бъдещето ми не е там — поклати глава Хемингуей.
— Значи обратно в ЦРУ?
— Тази организация е безнадежден анахронизъм.
— Да бе, как ли пък не! ЦРУ винаги ще го има, дори и след несъществуващите оръжия за масово унищожение в Ирак!
— Така ли мислиш наистина? — любопитно го изгледа Хемингуей.
— Как да ти кажа… Когато помагах на „приемливите алтернативи“ на комунизма — повечето от тях диктатори чудовища, когато финансирах незаконни операции в чужбина чрез доставки на наркотици на цветнокожите общности или свалях демократично избрани правителства заради нежеланието им да подкрепят американските бизнес интереси, често ми се случваше да се питам няма ли по-добри начини да го правим. Но беше отдавна. Днес вече изобщо не си задавам такива въпроси.
— Битката, за която става въпрос, не се печели с войници и шпиони — каза Хемингуей. — Не е толкова просто.
— Което означава, че не можем да я спечелим — отсече капитан Джак.
— Достоевски казва, че няма нищо по-лесно от заклеймяването на злосторника. Далеч по-трудно е да го разберем.
— И двамата сме прекарали дълго време там — поклати глава капитан Джак. — Нима наистина се надяваш, че някога ще разбереш манталитета на „злосторника“, наречен близкоизточен терорист?
— Откъде си сигурен, че точно него имам предвид? Когато става въпрос за операции в чужбина, нашите ръце също не могат да се нарекат чисти. Всъщност ние сами създадохме голяма част от проблемите, пред които сме изправени днес.
— Ето защо в днешно време има една-единствена смислена мотивация: парите. Вече имах случай да те уверя, че лично аз не се интересувам от нищо друго. Ще се върна на прекрасния си малък остров и няма да мръдна оттам.
— Каква брутална откровеност.
— Нима предпочиташ да чуеш, че гузната ми съвест крещи и настоява да се включа в борбата за един по-добър свят?
— Не, предпочитам бруталната откровеност.
— А ти защо го правиш?
— За нещо по-добро от това, което имаме.
— Пак идеализъм, а? Предупреждавам те, че ще съжаляваш, Том. Ако изобщо доживееш да съжаляваш.
— Нито идеализъм, нито фатализъм. Просто една идея, която искам да реализирам.
Капитан Джак поклати глава.
— Сражавал съм се „за“ и „против“ всякакви каузи. Винаги ще има войни. Отначало сме проливали кръвта си за плодородни земи и питейна вода, след това за благородни метали, а накрая в името на най-популярната версия на човешките разногласия: „Моят Бог е по-добър от твоя.“ Без значение дали се молиш на Йеремия или Исус, Аллах или Мохамед, Брама или Буда. Все се намира някой, който да заяви, че вярата ти е погрешна, и да поиска да я унищожи. Човешкият род тъне в поквара.
— Буда се е издигнал над материализма, а Исус пръв прегръща враговете си. Ганди също.
— Исус е бил предаден и разпънат на кръста, а Ганди е убит от индус, изпратен от мюсюлманите, които е толерирал — напомни му капитан Джак.
Хемингуей стана и закрачи напред-назад.
— Още помня един интересен исторически факт, за който ми е разказвал баща ми. Когато Индия получава независимост, англичаните решават да прекроят границите на страната. Но за целта използват остарели географски карти и тази небрежност принуждава дванайсет милиона души да се изселят. При неизбежния хаос, съпътстващ това начинание, над половин милион човешки същества намират смъртта си. Малко преди това по същия насилствен начин се създава и държавата Ирак, която е причина за много от днешните конфликти в света. Примерите са десетки. Силните държави мачкат слабите, а после отказват да поемат отговорност за проблемите, които сами са създали.