— Това само доказва моята теза, Том. Хората са покварени същества.
— Исках да подчертая, че ние никога не си извличаме поуки!
— А ти имаш по-добър отговор, така ли? — Хемингуей не отговори, а капитан Джак стана и тръгна към вратата. — В такъв случай ти желая късмет!
На прага спря и се обърна.
— Съмнявам се, че пак ще се видим, освен ако някога не тръгнеш към един малък остров в южната част на Тихия океан. Бъди сигурен, че ще бъдеш добре дошъл, но само ако не си беглец. Изпаднеш ли в това положение, оправяй се сам!
26
След като напусна бара, Алекс Форд се отби да хапне в близката закусвалня. Пъхна се между двама яки полицаи, окупирали тезгяха. Размени някоя и друга клюка с тях, после преминаха на неизбежните в подобни случаи съвети за безопасност. Той най-много хареса следния: На Вси Светии гледай да си по-далеч от чертите на града! На практика обаче му се щеше да се качи на бара и с пълно гърло да изреве, че току-що е бил поканен на среща от най-красивата жена на света. Не направи нищо подобно, разбира се. Кротко си дояде чийзбургера с пържени картофи, а за десерт хапна боровинков пай, обилно полят с черно кафе. След което тръгна към ВОБ да си провери пощата.
Оказа се, че Сайкс още не му беше отговорил въпреки електронната разписка, че е отворил писмото му. Тръгна да се помотае по етажите с тайната надежда, че ще се натъкне на Сайкс и ще разбере как оценяват участието му в разследването. Беше писал хиляди рапорти, но този бе стигнал чак до Главната квартира — нещо, което не се случваше особено често на смотаняци като него, лишени от каквито и да било шансове за по-добра кариера. Но когато знаеш, че скромните ти опити за логическа композиция ще попаднат пред очите на самия директор, космите на врата ти неизбежно настръхват.
Видя собствената си физиономия на информационното табло в коридора редом със снимката на Симпсън. И двете бяха окачени под графата „Специални задачи“. Джей О, подхвърли той на дамата с маслинена кожа, която го гледаше от снимката. Май ще е най-добре да се прибереш в родната Алабама. „Татенцето“ сигурно ще се зарадва.
Уби още малко време зад бюрото, след което реши, че ако Сайкс иска да разговаря с него, ще намери начин да го открие.
Излезе от сградата, напълни дробовете си с хладния вечерен въздух и се усмихна. Мисълта за Кейт Адамс придаде на походката му отдавна забравена пъргавина.
Но едва направил няколко крачки, Алекс си даде сметка, че не му се прибира. Искаше да поговори с някого. За съжаление всичките му по-близки приятели бяха женени, а това означаваше, че ако не са дежурни, със сигурност са посветили скъпоценното свободно време на семействата си.
Всичко това му напомни, че в рамките на следващите три години трябва да вземе някои важни решения. Дали просто ще се пенсионира, или ще си потърси нова работа? Повечето му колеги предпочитаха второто: живееха с пенсията си, а чековете от новата работа спестяваха. Системата беше известна като „двойно кранче“ и беше абсолютно законна. На практика тя беше единственият начин да компенсираш ниското заплащане, което получаваш в обществения сектор.
Голяма част от съзнателния живот на Алекс Форд бе изтекъл като вода между пръстите му. Усвояваше тънкостите на занаята, преследваше закононарушителите в осем различни департамента, пръснати из цялата страна, а след като се прехвърли в охранителния сектор, започна да скача от самолет на самолет, от град на град и от държава в държава. Беше толкова ангажиран да се грижи за другите, че не му оставаше време да се погрижи за себе си. И сега, когато най-сетне настъпи време да помисли за собственото си бъдеще, той изведнъж се почувства абсолютно неспособен да го направи. Откъде да започне? Какво умее да върши? Изведнъж усети, че го обзема паника, от която едва ли можеше да се избави с още някое мартини.
Спрял на ъгъла, Алекс беше парализиран от мислите за бъдещето си. От това състояние го извади жуженето на мобилния телефон. Погледна екранчето, но изписаните върху него име и телефонен номер не му говореха нищо. Изтекоха няколко секунди, преди да включи, че звъни Ан Джефрис, годеницата на покойния Патрик Джонсън.
— Ало?
— Не очакваше, че ще разбера, нали? — изкрещя жената с такава сила, че той неволно отмести апарата от ухото си. — Изобщо не ти мина през ума да ми съобщиш, че мъжът, с когото се готвех да прекарам живота си, е бил един долен наркопласьор!
— Мис Джефрис…
— Ще те дам под съд! Ще подам жалба срещу гадните ФБР и Сикрет Сървис! И лично срещу теб и оная кучка, която ти се води партньорка!