— Както обикновено. Претрупани сме с работа.
— Четох, че са убили един от вашите.
— Да — кимна Алекс. — Патрик Джонсън. Работеше в Националния център за оценка на заплахите. На практика той вече е към НРЦ, но ние участваме в разследването, защото Джонсън все още се водеше при нас.
— Участвате в разследването? — погледна го с учудване Стоун. — Това означава ли, че и ти се занимаваш със случая?
Алекс се поколеба. Нямаше причина да не признае за участието си, тъй като разследването не беше официално засекретено.
— Изпратиха ме да поогледам, макар че случаят е малко или повече разрешен — отвърна той.
— Не съм чул такова нещо.
— Откриха хероин в дома му. Преобладава мнението, че е бил убит от хората, на които го е продавал.
Не спомена за обаждането на Ан Джефрис, тъй като този факт беше неизвестен за обществеността.
— А какво е твоето мнение? — подхвърли Стоун, заковал очи върху лицето му.
— Нямам категорично мнение — сви рамене Алекс. — Освен това ние сме нещо като придатък на ФБР.
— Но човекът все пак е бил убит.
— Тъй ли? — любопитно го погледна Форд. — И какво?
— Наблюдавам те от години, агент Форд. Ти си съвестен и съобразителен, притежаваш здрав инстинкт. Мисля, че трябва да използваш тези качества за разплитане на случая. Ако работата на този човек е имала отношение към националната сигурност, две очи в повече не са излишни.
— Прегледах всички доказателства, Оливър. Искаш да кажеш, че може и да не е заради дрогата?
— Именно. Ако не е заради дрогата, за какво друго може да бъде? Според мен този въпрос трябва да получи задълбочен и изчерпателен отговор. Който може би се крие в естеството на работата му. А дрогата може би е била подхвърлена само за да скрие нещо друго.
— Едва ли — поклати глава Алекс. — А ако трябва да бъда честен, ще добавя, че НРЦ е голямо и опасно гнездо на змии за човек, на когото остават три години до пенсия.
— Три години не са чак толкова много време, агент Форд. Не могат да се сравнят с годините, през които си служил на страната си. А за съжаление, колкото и несправедливо да звучи, за хората се съди по начина, по който са завършили кариерата си.
— Да, но ако сега направя погрешна стъпка, спокойно може да се окаже, че нямам какво да завършвам — отбеляза Алекс.
— Има и друго, което също е важно — невъзмутимо продължи Стоун. — Краят на кариерата остава най-жив и в собствената ти памет. Защото след него ще имаш време да съжаляваш може би десетилетия. А това вече е много време.
Не след дълго се разделиха и Алекс тръгна към колата си. В думите на Стоун имаше смисъл. Честно призна пред себе си, че не е съвсем наясно относно всички обстоятелства около смъртта на Патрик Джонсън. Наркотиците действително изглеждаха прекалено удобни, особено на фона на другите детайли. Не бе вложил душата си в това разследване и го започна с предварителната нагласа да приеме заключенията на ФБР. Всъщност нищо не му пречеше да се зарови малко по-дълбоко. В крайна сметка това му беше работата.
А Стоун беше прав и в друго отношение. След инцидента Алекс остана на служба, защото не искаше да приключи кариерата си с инвалидна пенсия. Но не искаше да я приключи и с формално участие в едно важно разследване. Тук ставаше въпрос за професионалната му чест.
Оливър Стоун изчака, докато агент Форд се скри от погледа му, после се обърна и бързо закрачи към гробището. Влезе в къщата, вдигна взетия назаем телефон на Милтън и разказа на Кейлъб за току-що приключилата среща.
— Беше дар от съдбата, който просто не можех да пропусна — обясни той.
— Но не му каза, че сме били свидетели на убийството, нали?
— Агент Форд е федерален служител. Ако му бях казал, той щеше да постъпи според разпоредбите. Сега ми остава да се надявам, че ще успее да изрови нещо в НРЦ, до което ние няма как да се доберем.
— Няма ли да се изложи на опасност? След като НРЦ са започнали да ликвидират собствените си служители, нищо няма да им попречи да видят сметката и на един от Сикрет Сървис.
— Форд е опитен агент, но това не означава, че няма да поемем ролята на негови ангели-пазители, нали?
Стоун прекъсна разговора, после изведнъж се сети, че цял ден не е ял, и отиде в кухнята да си направи супа. Седна да хапне пред малкия огън, който запали в камината. Независимо от сезона, гробищата винаги бяха студени.
След вечеря се настани в продъненото кресло и разгърна една книга от еклектичната колекция, която бе успял да събере с помощта на Кейлъб. Това беше всичко, което му беше останало: приятелите, книгите, няколко теории и малко спомени.