Погледна към кутията със снимките, остави книгата и стана да извади албумите въпреки съпротивата на разума си. През следващия един час се отдаде на спомените. В ръцете му най-често се задържаха малкото снимки на дъщеря му. На една от тях момиченцето държеше букет маргаритки, които бяха любимите й цветя. На друга снимка духаше свещта върху голяма торта. На ръката й имаше няколко шева, направени след падане върху натрошени стъкла, а тортата беше награда за храброто й поведение. Спомените му за детето бяха толкова малко, че той ревниво пазеше всеки един от тях.
Накрая мислите му неизбежно се насочиха към последната нощ. Къщата им беше на усамотено място — нещо, за което настоя работодателят му. Едва след нападението Стоун разбра истинските причини за това настояване.
Спомни си скърцането на отварящата се врата. Детето бе изчезнало, а той и съпругата му едва успяха да се измъкнат през прозореца, когато стрелбата започна. Куршумите го зажилиха като смъртоносни комари. После жена му извика веднъж и това беше всичко. Беше мъртва. Стоун уби двама от нападателите, използвайки собственото им оръжие. След което успя да се измъкне.
През онази нощ за последен път видя жена си и дъщеря си. На следващия ден нещата изглеждаха така, сякаш нищо не се е случило. Къщата беше опразнена, а следите от смъртоносното нападение — заличени. Все едно, че семейството му никога не бе съществувало. Опитите му да открие дъщеря си продължиха години, но завършиха без успех. Бет. Името й беше Елизабет, но те й казваха Бет. Беше красиво дете и баща й много се гордееше с нея. Преди да я изгуби завинаги.
Когато накрая научи истината за фаталната нощ, Стоун бе обзет от желание за мъст. Но после се случи нещо, което прогони тези мисли от съзнанието му. Във вестника прочете за смъртта на един човек. Важен човек на служба в чужда страна. Причините за смъртта му останаха тайна. Бе оставил след себе си жена и деца. И в това убийство Стоун откри почерка на своя работодател. Просто защото сценарият му беше познат.
Точно тогава си даде сметка, че не заслужава да бъде отмъстен дори заради убитата си жена и отвлеченото дете. Греховете му бяха много, скрити под плаща на патриотизма.
След тези събития изчезна, пътувайки по света под различни имена. Беше сравнително лесно, тъй като бе обучаван да прави именно това. След дълги години скитане избра единствената възможност, която му беше останала — превърна се в Оливър Стоун, човека на мълчаливия протест, който следеше онези важни неща, на които никой в Америка не обръщаше внимание. Но тази роля не беше достатъчна да потисне мъката от загубата на единствените му близки хора. Тя щеше да раздира душата му до последния дъх.
Неусетно заспа пред гаснещия огън. Върху джобчетата на албума проблясваха мокрите петънца от сълзите му.
27
Точно в пет сутринта Джамила стана от леглото в апартаментчето си в покрайнините на Бренан, Пенсилвания. Малко след изгрев слънце се отдаде на първата си молитва за деня. Преди това се събу, изми се и покри главата си. Застана на молитвеното килимче и изрече основното послание на исляма шахада: „Няма друг Бог, освен Аллах и Мохамед, неговия пратеник“, после прочете първата сура от Корана. След като приключи с молитвата, тя се преоблече във всекидневните си дрехи за работа и седна да закуси.
Очите й обиколиха малката кухня, докато си припомняше вчерашния разговор с мисис Франклин. Беше излъгала работодателката си, макар че тя нямаше как да го разбере. По паспорт се водеше саудитка — факт, който й беше осигурил безпрепятствено влизане в Америка, дори и след 11 септември. Но всъщност Джамила беше иракчанка и една от сунитите, преобладаващата част от мюсюлманите в света. В Ирак обаче сунитите бяха малцинство. Първите сблъсъци между тях и заклетите им врагове шиитите бяха възникнали по въпроса за наследника на пророка Мохамед, но с течение на времето различията им непрекъснато се задълбочаваха.
Шиитите вярваха, че зетят на Мохамед Али ибн Абу Талиб, също и негов братовчед, четвърти правоверен халиф, е единственият наследник на пророка по кръвна линия. Докато сунитите твърдяха, че Мохамед не е посочил свой наследник, а халифите идват един след друг, за да продължат делото му. Сунитите и шиитите бяха единодушни, че никой от халифите не се е издигнал до нивото на пророк, но насилствената смърт на трима от четиримата първи халифи доказваше колко разделена е била мюсюлманската общност по този въпрос.
Светският режим на Саддам Хюсеин разрешаваше на Джамила да кара кола — нещо, което в Саудитска Арабия беше невъзможно. Тамошните управници стриктно се придържаха към шариата, законодателството, основано на исляма. Жените трябваше да бъдат плътно забулени, нямаха право да гласуват, а дори и да излизат от дома си без позволение от съпрузите си. За спазването на тези закони следеше специално създадената религиозна полиция, която не се колебаеше да използва камшици и други санкции срещу нарушителите на шариата.