В центъра на Риад се намираше и прословутият Площад на екзекуциите, където всеки петък се извършваха публични наказания. Веднъж и Джамила се оказа сред зрителите, наблюдавайки с ужас как петима души изгубиха ръцете си, а двама — главите си. Далеч по-изтънчено беше наказанието фалага — бичуването по стъпалата, причиняващо неистова болка и неспособност да се движиш дни наред.
Останалата част от света предпочиташе да си затваря очите, особено след като крал Ибн Сауд — завоевателят на Арабия, бе завзел пустинния полуостров, бе го нарекъл на свое име и бе наел геолози да търсят вода сред пясъците; те обаче бяха попаднали на огромни запаси от петрол. С една четвърт от световните запаси на черно злато Саудитска Арабия получаваше привилегията да прави каквото си иска без страх от санкции.
Всъщност в лъжата на Джамила имаше и известна доза истина. Живеейки в Багдад, тя действително беше носила дрехи по свой избор и беше получила добро образование. Но въпреки това ненавиждаше деспотизма на Саддам Хюсеин с цялата си душа. Беше изгубила приятели и роднини, изчезнали безследно след изказвания срещу диктатора. Първоначално тя и семейството й посрещнаха американците и съюзниците им като герои, които им връщат свободата. Ала нещата бързо се промениха.
Един ден Джамила се върна от пазар, но къщата й я нямаше, превърната в руини от погрешно насочен въздушен удар. Под тези руини остана цялото й семейство, включително двете й малки братчета. След трагедията тя замина да живее при роднини в Мосул, но не след дълго те станаха жертва на кола бомба.
Джамила се премести при своя братовчедка в Тикрит, но войната я прогони и оттам и тя се присъедини към група бездомници, които често попадаха между ударите на бързо нарастващата армия бунтовници и американските войски. Там срещна човек, който говореше открито срещу американците, които били алчни за петрол империалисти. Този човек призоваваше мюсюлманите да се обединят срещу враговете на исляма.
Подобно на повечето правоверни мюсюлмани, Джамила познаваше единствено великия джихад — стремежа към стриктно спазване на ислямските канони. Но онзи мъж очевидно имаше предвид другия, „по-малък“ джихад, наричан още свещена война. Тази идея бе възникнала в исляма през седми век. Отначало Джамила смяташе призивите на този човек за безумство, но тъй като участта й ставаше все по-злочеста, започна да се вслушва в тях. И не след дълго объркването и безнадеждността в душата й започнаха да се превръщат в гняв.
Така попадна в Пакистан, а после и в Афганистан, където премина през обучение в неща, които до този момент не беше и сънувала. Малко след това вече пътуваше за САЩ с фалшиви документи като много други, изгаряща от желание да отмъсти на врага, който беше разбил живота й. Бяха успели да й внушат, че всичко американско е лошо. Че западните ценности и начин на живот са напълно противоположни на мюсюлманската вяра и крайната им цел е пълното унищожение на исляма. Нима беше възможно да остане встрани от битката срещу това чудовище?
Цял живот беше мечтала да отиде на хаджилък в Мека, родното място на Мохамед. Още като дете беше слушала разказите на близките си за това най-велико събитие в живота на всеки мюсюлманин. И си беше представяла как стои в кръга от поклонници около голямата джамия „Ал Харам“, отдадена на горещи молитви.
Като момиче Джамила най-много харесваше разказите за четиридневните празненства след посещението в Мека — Ид ал-Адха, Празника на жертвоприношението, наричан още Курбан байрам. За съжаление тя така и не тръгна за Мека, тъй като страната й бе изпепелена в пожара на войната. Сега вече се съмняваше, че това е възможно. Всъщност беше напълно убедена, че ще се върне в родината си единствено в ковчег.
Взе чантата си и слезе на паркинга. Преди да седне зад волана, очите й бързо пробягаха по задната част на микробуса. Там беше монтирано едно допълнително приспособление, което производителите не биха си и помислили да предложат.
Капитан Джак подписа документите за покупката на новата си придобивка — автосервиз в центъра на Бренан. Облечен в елегантен костюм, солидно изглеждащият „предприемач“ пое ключовете, благодари на продавача и неговия брокер, след което величествено потегли със спортното си ауди кабрио. Двамата мъже бяха преброили парите и му бяха пожелали късмет. На вас също, отвърна им мислено той. Както и на град Бренан, който положително ще се нуждае от него.