Няколко минути по-късно паркира на една тиха уличка, отвори лаптопа си и влезе в чата. Днес обсъждаха „Магьосникът от Оз“ — филм, който беше гледал като дете. И за разлика от повечето зрители беше симпатизирал на поробените летящи маймуни. Набра посланието за среща в парка и изключи компютъра.
Автосервизът беше един от ключовите елементи на предстоящата операция. На тази фаза щеше да се присъедини и жената. Ако тя не се появеше, всичките му усилия отиваха на вятъра. Защото имаше неща, които не можеха да се осъществят с помощта на безличните имейли — за тях бе необходима човешка воля.
Денят беше мрачен и хладен, а паркът пустееше. Капитан Джак седна на една пейка, разтвори вестника си и отпи от картонената чаша с кафе. В продължение на половин час бе оглеждал терена, без да слиза от колата си. Шансовете да е под наблюдение бяха съвсем малки, но не биваше да се пренебрегват. Човек с неговата професия не можеше да оцелее, ако се препъваше в незначителните, но решаващи детайли.
Първите страници бяха запълнени с важни новини: след вчерашния спад цените на акциите на фондовата борса изненадващо бяха тръгнали нагоре. Първенството по американски футбол беше в разгара си. Люти битки на терена, които местните наричаха „война“. Е, поне онези от тях, които нямаха понятие от истинското значение на тази дума. Капитан Джак научи шокиращата новина, че някаква кинозвезда напуска съпругата си заради друга кинозвезда. Следваше възмутителното разкритие, че известен рок музикант е пял на плейбек по време на концерт на живо. Кола бомба бе отнела живота на трима израелци в онази безкрайна война. Официалните власти обещаваха жестоки ответни мерки. Капитан Джак не се и съмняваше в това. С израелците трябваше да се внимава. Той беше смел човек, кален в безброй битки, но все пак предпочиташе да стои по-далеч от тях.
От вътрешните страници научи, че пандемията от СПИН убива милиони африканци. В друга статия се уточняваше, че повече милиони измират в гражданските войни на този континент. Следващ материал съобщаваше, че половината свят живее в крайна бедност. Всеки ден от глад измираха хиляди деца.
Капитан Джак остави вестника на пейката до себе си. Не беше моралист. Ако не за друго, то поради факта, че през живота си беше убил много хора. Прекрасно знаеше къде ще попадне, ако наистина се окажеше, че има Рай и Ад. Но да пееш на плейбек?!
Долови детските гласове, но не се обърна. Чу скърцането на въртележката, която постепенно се засили. Възторжените писъци на малчуганите го накараха да се усмихне.
Накрая детската врява утихна и наоколо отново настана тишина. Изминаха няколко минути, после до слуха му достигна захлопването на автомобилна врата, последвано от приближаващи се стъпки. Спокойни и равномерни стъпки, които спряха зад него. Лекото поскърцване му подсказа, че някой сяда на съседната пейка, залепена с гръб към неговата, и той побърза да вдигне вестника.
— Мисля, че тази година „Стийлърс“ ще стигнат до върха — каза той.
— Аз залагам на „Пейтриътс“ — отвърна жената.
— Сигурна ли си?
— Винаги съм сигурна в това, което казвам. Ако се съмнявах, просто щях да замълча.
Паролата беше точна и капитан Джак премина към същността.
— Как вървят нещата около семейство Франклин?
— Всичко е наред — отвърна Джамила.
— По рутинния начин, без изненади?
— Животът им е все един и същ, той непрекъснато работи, а тя само се забавлява.
Доловил остротата в думите й, той вдигна глава.
— Така ли мислиш?
— Не мисля, а знам. — Замълча за момент, после добави: — Американците ме отвращават!
— И сега ли?
— Те са свине. Мръсни гадове, без изключение!
Той произнесе една дума на арабски и Джамила замръзна.
— Слушай ме внимателно! — рече твърдо капитан Джак. — Има лоши американци, има и лоши мюсюлмани. Но огромното мнозинство искат да живеят мирно и щастливо, да създадат дом и семейство, да се молят на своя бог и да умрат с достойнство.
— Те унищожиха родината ми! Твърдят, че Ирак е свързан с Ал Кайда и талибаните! Това е пълна лудост, защото Хюсеин и Бен Ладен бяха смъртни врагове — всеизвестен факт. Петнайсет от всичките деветнайсет похитители на единайсти септември бяха саудитци, но въпреки това американските танкове не са в Риад, а в Багдад!
— Знам, знам. Те отидоха там, за да свалят човека, когото сами бяха издигнали на върха. Но за разлика от саудитците Ирак не притежава част от Америка. Освен това всички „велики“ цивилизации унищожават онези, които се изправят на пътя им. Спомни си за индианците, а ако искаш пример за жестокостта на мюсюлмани към мюсюлмани, погледни кюрдите.