Выбрать главу

— Защо ми го казваш? Защо ми го казваш сега?!

Отговорът на капитан Джак беше изречен спокойно, но твърдо:

— Защото гневът у теб, който погрешно приемаш за страст, е единственото нещо, което може да унищожи всичко, градено досега. Искам да се концентрираш и да прогониш омразата. Защото тя ще те тласне към ирационално поведение, а аз не търпя такова поведение! Разбра ли какво ти казвам?

Мълчание.

— Разбра ли?

— Да — неохотно промълви Джамила.

— Добре. Планът претърпя известна промяна. Искам да ме слушаш много внимателно. След това започваш да тренираш новата схема, за да я усвоиш до съвършенство. И от сън да те вдигнат, трябва да знаеш какво правиш.

Джамила изслуша новите инструкции и кимна.

— Прав си, че е по-лесно. Така ще отида при семейство Франклин.

— Именно. Но трябва да държим сметка за всичко. Ако на този ден рутината на семейство Франклин претърпи някакви промени — нещо напълно възможно, защото президентите не идват тук всеки ден, — при теб ще се появи човек за помощ. Помниш ли какво трябва да му кажеш?

— „Наближава буря“ — отвърна Джамила. — Макар да съм убедена, че това няма да бъде необходимо.

— Но ако стане необходимо, трябва да бъде направено!

Тази фраза беше изречена настойчиво на арабски.

Тя се поколеба, после вдигна глава.

— А ако бурята наистина дойде?

— Ще направиш това, за което си изпратена тук. А ако случайно те хванат… — Капитан Джак замълча за миг, после добави: — Ще бъдеш възнаградена като фидая

Джамила вдигна глава към слънцето, което се опитваше да пробие облаците, и на лицето й грейна щастлива усмивка. Никой досега не я беше наричал фидая.

Когато капитан Джак си тръгна, тя продължи да се взира в малкото островче светлина сред облаците.

28

— Мислех, че случаят е приключен — рече Джаки Симпсън, докато потегляха с колата на Форд от централата на ВОБ.

— Не съм споменавал такова нещо.

— Бюрото намери наркотиците, а ти написа рапорта и каза, че се връщаш при фалшификаторите и висенето на пост. Помня го добре, защото след това ми даде няколко изключително полезни съвета за кариерата.

— Снощи ми се обади Ан Джефрис. Заяви, че версията с наркотиците е постановка, и ни заплаши със съд.

— Трябва да е превъртяла! Не може да ни съди, защото си вършим работата. Да не би да си мисли, че ние сме подхвърлили хероина в къщата на Джонсън?

— Ние не, но може би някой друг — обърна се да я погледне Алекс.

— Кой би направил подобно нещо? — скептично отвърна тя. — И защо?

— На нас се пада честта да намерим отговорите. Още от самото начало имам чувството, че нещо в този случай не е наред.

— Напротив, всичко е наред, ако отчетем факта, че Патрик Джонсън е натрупал пари от търговия с наркотици, но решава да се жени и не вижда начин да се измъкне.

— Но след като не вижда начин, защо изобщо е тръгнал да се жени?

— Може би защото малката Ани е страхотна в леглото въпреки невзрачната си външност. И в един момент решително е отказала да го прави без брачна халка. Нещастникът й предлага брак, след което го обземат угризенията. Чувства се в капан и стига до извода, че не му остава друго, освен да налапа дулото.

— Не говориш сериозно, нали?

— А ти май не си много наясно с женската психика.

— Какво по-точно имаш предвид?

— Най-обикновеното нещо на света. На жената рано или късно й писва да бъде само резервоар за мъжката похотливост и започва да си мисли за постоянна връзка и диамантен пръстен. Докато мъжете търсят завоеванията.

— Благодаря за информацията. Успя да вкараш човешкия род в един наистина лаконичен стереотип.

— Добре де, ще ти предложа и друга теория. Джонсън търгува с наркотици и възприема брака като единствен начин да се откаже от бизнеса. Но това не е бизнес, на който можеш да пуснеш кепенците току-така. В резултат партньорите му поднасят за сватбен подарък не тостер, а куршум.

— На острова на първата му любовна среща? Откъде биха могли да научат този факт?

— Може би от Ан Джефрис, която протестира срещу предположението за участие на любимия й в търговията с наркотици.

— Искаш да кажеш, че ни е излъгала?

— Според мен или е абсолютна глупачка, или е знаела за дрогата.

— Но ако е знаела, защо му е било нужно да се самоубива?