— Пет години съм охранявал президента на Съединените щати — изръмжа той. — Бил съм в Отряда за борба с тероризма, когато ти още си се чукал с мажоретки. Присъствал съм на заседания на началник-щабовете при планирането на операции, от които, ако можехте да ги чуете, и двамата щяхте да напълните гащите си, купени от „Брукс Бръдърс“.
— Нямате достатъчно правомощия, край! — отсече Райнке.
— В такъв случай имаме сериозен проблем, защото това разследване е възложено на мен — въздъхна Алекс. — Трябва да решим по кой начин да го направим — по лесния, или по трудния…
— В смисъл? — сбърчи вежди Питърс.
— В смисъл, че ще поискам заповед за обиск, ако вие доброволно не ми дадете тази възможност. Независимо от недостатъчните ми правомощия.
Райнке се усмихна презрително.
— В Америка няма съд, който ще издаде заповед за обиск на помещение в тази сграда — заяви той.
— Вадиш ко̀за национална сигурност, така ли? — мрачно го изгледа Алекс.
— Сикрет Сървис постоянно го прави — обади се Питърс.
— Но никога за такива неща. Нека ви напомня, че вече не сме на подчинение на Министерството на финансите, а на Министерството на вътрешната сигурност!
— А неговият шеф рапортува на Картър Грей!
— Глупости!
— Няма ли най-сетне да престанете да си ги мерите? — обади се Симпсън. — Започва да става тъпо!
Вратата се отвори и на прага се появи самият Картър Грей. Агентите скочиха на крака и застанаха мирно, а Алекс с изумление видя как шефът на разузнаването пристъпи към Симпсън, прегърна я и я целуна по бузата.
— Както винаги изглеждаш чудесно, Джаки. Как вървят нещата?
— Имала съм и по-добри дни — отвърна тя, стрелна с поглед Алекс и го представи: — Това е партньорът ми агент Форд.
— Приятно ми е, Форд — кимна Грей.
— На мен също, сър.
— Снощи вечерях с татко — добави Симпсън.
— Как е сенаторът? Трябва пак да го поканя на лов. При последното ни излизане повалих един елен с разкошни рога, но оттогава насам нямам грам късмет.
— Ще му кажа.
— Какво можем да направим за теб?
Без да се колебае нито миг, Симпсън му предаде желанието им да огледат кабинета на Патрик Джонсън.
— Казах им, че нямат нужните правомощия, сър — побърза да се намеси Райнке.
— Убеден съм, че си го направил — кимна Грей и отново се извърна към Симпсън. — Ела, Джаки, лично ще те заведа там. — Очите му хладно обходиха лицата на Райнке и Питърс. — Благодаря, свободни сте.
Агентите побързаха да излязат.
Тръгнаха по коридора на крачка зад Грей. Алекс издебна подходящия момент, за да прошепне в ухото на Симпсън:
— За бога, Джаки, защо не си ми казала, че познаваш и Картър Грей!?
— Не си ме питал.
— А откъде го познаваш?
— Той ми е кръстник.
29
Докато Алекс и Симпсън преодоляваха пречките в НРЦ, Оливър Стоун играеше шах в парка срещу Белия дом. Противник му беше един стар приятел — Томас Джеферсън Уат, известен като Ти Джей, работил в кухнята на Белия дом близо четирийсет години.
Ти Джей беше в управата на Обединената методистка църква, собственик на гробището „Маунт Цион“. Именно той беше уредил Стоун на сегашната му работа, която вървеше в комплект с къщичката.
Щом времето позволяваше, двамата неизменно сядаха на открито и отваряха шахматната дъска, най-често в почивния ден на Уат. Благодарение на играта неусетно станаха приятели.
Стоун направи един необмислен ход и изгуби царицата си.
— Добре ли си, Оливър? — погледна го Уат. — Подобни грешки са нетипични за теб.
— Мисля си разни работи, Ти Джей — облегна гръб на пейката Стоун и погледна приятеля си. — По всичко личи, че шефът ти ще изкара още един мандат.
— От кухнята всички президенти изглеждат еднакви — сви рамене Уат. — Ядат без значение дали са републиканци или демократи. Но не ме разбирай погрешно. Този е свестен. Отнася се добре с нас, уважава ни. А също и агентите на Сикрет Сървис. Не всички са като него, което е малко странно, защото човек трябва да се държи добре с хората, които са готови да го защитят с тялото си. — Уат въздъхна и поклати глава. — Виждал съм неща, от които да ти призлее.
— Като говорим за Сикрет Сървис, снощи се видях с агент Форд — подхвърли Стоун.
Лицето на Уат светна.
— Той е човек на място. Нали ти бях казал, че когато Кити почина и аз пипнах пневмония, Форд всеки ден идваше да ме види. Разбира се, когато не беше ангажиран служебно.
— Помня — кимна Стоун, направи ход с офицера и каза: — Вчера видях хеликоптера на Картър Грей да каца на поляната пред Белия дом.