— Това никак не е по вкуса на Сикрет Сървис — рече Уат. — По правилник там може да каца само президентският хеликоптер.
— Постът на Картър Грей очевидно му позволява да променя правилата.
Уат се ухили, надвеси се над дъската и понижи глас:
— Разполагам с няколко нещица за него, от които направо ще ти потекат лигите!
Стоун отлепи гръб от пейката. Техните шахматни партии често се гарнираха с клюки, повечето безобидни. Помощният персонал в Белия дом бе доста постоянен и известен с изключителната си дискретност по отношение на първото семейство. Стоун бе принуден да чака години, преди Уат да се отпусне достатъчно, за да обсъжда с него какво се случва в Белия дом.
— Президентът поканил Грей да го придружи до Ню Йорк, където ще произнесе възпоменателна реч за единайсети септември. — Уат замълча и изчака отдалечаването на някакъв случаен минувач.
— И?
— И Грей категорично отказал.
— Доста нагло дори за човек като него — поклати глава Стоун.
— Но нали знаеш какво се е случило с жена му и дъщеря му?
— Да.
Стоун се беше запознал с Барбара Грей преди десетилетия. Една великолепна жена, изпълнена със състрадание към хората. Качество, което съпругът й не притежаваше. С това спечели дълбокото му уважение. Единственият й недостатък според него беше неудачният избор на съпруг.
— Такааа… — проточи Уат. — След това президентът го помолил да го придружи до родния му град в Пенсилвания, който ще се преименува на Бренан.
— Приел ли е?
— Никой не може да откаже на президента два пъти, нали?
— Никой — съгласи се Стоун.
Замълчаха. Уат огледа разположението на фигурите и премести топа си така, че застраши коня на Стоун.
Стоун се зае да обмисля ответния ход и някак между другото подхвърли:
— Чух, че Грей си има и други проблеми. Онзи Патрик Джонсън, когото откриха мъртъв на остров Рузвелт, бил служител в НРЦ.
— О, да. Това предизвика доста раздвижване в голямата къща.
— Президентът разтревожен ли е?
— И още как. Всяко петно, лепнато върху Грей, неизбежно ще изцапа и него. Човекът не е глупак. Държи се лоялно, но не е глупак. — Ти Джей се огледа и прошепна поверително: — Знаеш, че не говоря празни приказки. Всички го знаят.
— Убеден съм, че НРЦ и Белият дом вземат мерки по отношение на медиите, защото в сутрешните новини почти нямаше информация по случая.
— Знам само, че снощи президентът поръча голямо количество кафе и леки закуски. Човекът тръгва на предизборна обиколка и не иска някое камъче да преобърне каруцата. А един труп може да направи големи бели.
Партията приключи и Уат си тръгна, а Стоун остана на пейката. Значи Грей заминаваше за Бренан, Пенсилвания. Интересно. Досега беше възприемал идеята за преименуването на града като подмазваческо изхвърляне на управата, ала то очевидно бе прието добре.
Понечи да си тръгне, но в същия момент видя Аделфия, която се приближаваше с две чаши кафе.
— Заповядай — подаде му едната тя и се настани до него. — Сега кафе ще пием и ще си побъбрим. Освен ако пак за среща не бързаш.
— Не бързам за среща, Аделфия. Благодаря за кафето. — Замълча за момент, после попита: — Откъде знаеш, че съм тук?
— Голяма загадка, няма що. Къде шах играеш? Тук, нали? С оня, черния, дето работи в Белия дом…
— Не знаех, че поведението ми е толкова предвидимо — промърмори с леко раздразнение Стоун.
— Мъжете винаги са предвидими — отсече Аделфия. — Харесва ли ти кафето?
— Много — кимна Стоун. — Но то е скъпичко.
— Е, по сто кафета на ден не пия.
— Значи имаш пари?
— Че какво? — промърмори тя и очите й пробягаха по новите му дрехи. — Виждам, че и ти имаш.
— Аз работя, а и приятелите ми помагат.
— На мен никой не ми помага. Сама парите си печеля.
Стоун с изненада установи, че никога не се е сетил да я попита как си вади хляба.
— Какво работиш?
— Шивачка съм в една пералня. Работя когато поискам. Плащат ми добре, дават ми и подслон. Затова мога кафе да пия когато пожелая.
— Сигурно е хубаво да притежаваш такива умения — разсеяно промърмори Стоун.
Замълчаха. Очите й бавно опипваха останалите посетители на малкия парк.
— Как шахът завърши? — обади се най-после Аделфия. — Ти ли победи?
— Не. Нещо съм разсеян, а и той е добър.
— И баща ми беше много добър шахматист. Беше, как да кажа… — Замълча, очевидно търсейки точната дума на английски: — Баща ми беше това, което ние наричаме wielki Mistrz…
— Голям шампион? Не, предполагам, че искаш да кажеш голям майстор. Много впечатляващо.
— Говориш полски? — погледна го смаяно тя.
— Съвсем мъничко.
— Бил ли си в Полша?