— Случаят „Патрик Джонсън“? — изрече глухо той.
— Познахте! — изрева Мартин и удари с юмрук по бюрото си с такава сила, че всички подскочиха. — Явно ви бива в догадките, Форд. Затова ще ви помоля да познаете и още нещо: какво точно сте направили, че да предизвикате спешно обаждане лично от президента на САЩ?
Алекс усети, че устата му е напълно пресъхнала, но от него се чакаше отговор.
— Разследвах смъртта на Патрик Джонсън. Такава беше заповедта.
Мартин започна да клати глава още преди да чуе края на фразата.
— Водещата институция в това разследване е ФБР. А доколкото съм информиран, вие сте били само наблюдател, който е трябвало да следи за интересите на нашата служба. Джонсън е бил на двойно подчинение, но на практика е работел единствено за НРЦ. Имате ли някакви възражения по изложеното дотук?
— Не, сър.
— Добре. Радвам се, че постигнахме яснота по този въпрос. Да минем нататък: ФБР открива наркотици в жилището на мистър Джонсън и тръгва по следите на тази улика. Целта е да се докаже, че именно наркотиците са източник на значителните му доходи. Което би означавало, че смъртта му не е свързана с позицията, която е заемал в НРЦ. Бяхте ли наясно с това?
— Да, сър.
— Отлично.
Мартин се изправи и Алекс се стегна в очакване. Реакцията му се оказа напълно оправдана.
— В такъв случай искам да знам защо, ей богу, сте отишли в НРЦ и сте разпитвали не някой друг, ами самия Картър Грей?! — гръмотевично изрева Мартин.
— Мислех, че трябва да покрием всички възможни страни, сър — успя най-сетне да смотолеви Алекс. — Те направиха анализ на едно писмо и…
— Подложихте ли Картър Грей на разпит, или не?
— Не съм, сър. Той сам предложи да ни заведе до работното място на Джонсън. До момента, в който се появи, аз разговарях с двама младши агенти, които не проявиха особено желание за сътрудничество.
— Заплашили ли сте ги със съдебна заповед?
Сърцето на Алекс пропусна един такт.
— Това беше само част от обичайната тактика, сър.
— Да, или не? — кресна Мартин и юмрукът му отново се стовари върху бюрото.
По лицето на Алекс избиха първите капчици пот.
— Да, сър.
— Е, открихте ли нещо? Намерихте ли оръжието на престъплението? Или доказателства за участието на Картър Грей в престъпен заговор?
Макар да знаеше, че това са риторични въпроси, Алекс се почувства длъжен да отговори.
— Не открихме нищо съществено, което да помогне на разследването. Но пак повтарям, че това стана по инициатива на мистър Грей, сър. Той ни покани да влезем и всичко свърши за две минути, не повече.
— Нека ви разясня част от политиката в нашата работа, Форд. Картър Грей не се е натъкнал на вас случайно, а е бил алармиран за присъствието ви и е дошъл да ви види. А на президента е казал, че е бил принуден да го направи, защото, ако медиите надушат, че НРЦ отказва сътрудничество при разследването на убийство, ще оплюят и него, и цялото му ведомство. Вероятно сте чули, че Картър Грей е много близък с президента. Следователно нападките срещу него ще са нападки и срещу президента. Следите ли мисълта ми?
— Да, сър.
— А знаете ли, че по инициатива на Картър Грей в НРЦ тече пълно разследване на смъртта на Джонсън, на което сътрудничи и ФБР?
— Не, сър. Не зная.
Но Мартин очевидно не го чу, защото се обърна, взе някакъв лист от бюрото си и продължи:
— В първия си рапорт пишете, че Джонсън най-вероятно е бил наркодилър и възнамерявате да оставите ФБР да провери тази версия. Толкова. Изпратили сте го снощи. Тази сутрин изведнъж се появявате в НРЦ и започвате да задавате въпроси, които са в пълно противоречие с първоначалното ви заключение. Оттук и въпросът ми: какво се случи между вчера вечерта и днес сутринта, за да промените мнението си?
Алекс се вцепени. От начина, по който го гледаше Мартин, беше ясно, че вече знае отговора. Стрелна с поглед Симпсън, която нервно оглеждаше обувките си. Ето защо е тук, мамка й!
— Исках да получа лабораторните заключения за писмото, сър.
Мартин го изгледа така, че и под мишниците му бликна пот.
— Изобщо не се опитвай да ме будалкаш — изръмжа директорът с тих, но още по-заплашителен глас. Главата му леко се извъртя към канапето. — Според присъстващата тук агент Симпсън ти си казал, че възнамеряваш да се заровиш в случая, защото си бил убеден от стар приятел. — Направи кратка пауза, после попита: — Кой е този „приятел“?
Една случайно изпусната дума може да пробие кратер в живота ти, унило си помисли Алекс. Как ще си плащам ипотеката, след като ме изритат? Този въпрос доведе след себе си и още един: Как да извия врата на Джаки Симпсън, без да получа смъртно наказание?