— Аделфия ли?! — сграбчи го за рамото Рубън. — Тази жена е психо, Оливър! Имаш късмет, че не ти е пуснала отрова в кафето! Помни ми думата, някоя нощ ще те проследи до гробището и ще ти пререже гърлото! — Замълча за момент, после добави: — Или още по-лошо. Ще направи опит да те съблазни!
Раменете му потръпнаха, сякаш си беше представил Аделфия в ролята на съблазнителка.
Минаха покрай Юниън Стрийт Пъб, прекосиха платното и се насочиха към книжарницата на ъгъла. Над вратата имаше табела с надпис „Libri Quattuor Sententiaram“.
— Това пък откъде се е взело? — изгледа я продължително Рубън. — Вярно, че от известно време не съм се мяркал насам, но доколкото си спомням, тук пишеше „Книжарницата на Дъг“.
— Сменили са табелата, защото не привличала достатъчно изискани клиенти — поясни Стоун.
— Libri… Quattor… — засрича Рубън. — Това наистина звучи страшно привлекателно! Какво, по дяволите, означава?
— „Четири книги със сентенции“, на латински. Така е бил озаглавен един ръкопис на Пиетро от Ломбардия от дванайсти век. Това име внушава, че тук се предлагат наистина редки издания.
— Впечатлен съм, Оливър. Нямах представа, че говориш латински.
— Не го говоря. Кейлъб ми разказа всичко това. Всъщност идеята за преименуването на книжарницата е негова. Както може би знаеш, аз го представих на собственика, защото имах чувството, че познанията му в областта на старите издания ще бъдат добре дошли. Отначало той му беше просто съветник, но днес вече му е съдружник.
Влизането им бе оповестено от мелодично звънче, прикрепено от вътрешната страна на масивната дъбова врата. На стените от стара каменна зидария висяха подбрани с вкус маслени платна, а таванът се крепеше на дебели греди, проядени от времето. Прецизно номерираните книги бяха подредени в резбовани шкафове и библиотеки с вратички от дебело стъкло.
В съседното помещение имаше барче, в което симпатична служителка предлагаше кафе и разхладителни напитки на клиентите. Една табела над вратата предупреждаваше, че пренасянето на напитки в залата с редки издания е забранено.
Към тях се приближи дребен плешив мъж, облечен с тъмносин блейзър и бяло поло. На загорялото му лице грееше приветлива усмивка, а ръцете му се протегнаха към Стоун.
— Добре дошли в „Libri Quattuor Sententiarum“! — мелодично пропя той, после изведнъж млъкна и в очите му се появи недоумение. — Оливър?
— Здравей, Дъглас — протегна му ръка Стоун. — Надявам се, че помниш Рубън Роудс.
Съдържателят прегърна Стоун и сърдечно разтърси ръката на Рубън.
— Признавам, че изглеждаш твърде различно, Оливър — промърмори той. — Добре, но различно. Харесвам новия ти стил. Направо е страхотен. Много шик. Bellissimo!
— Благодаря. Кейлъб твърди, че бизнесът върви много добре.
Дъглас го хвана за лакътя и ги поведе към дъното на помещението.
— Кейлъб е бижу, съкровище, чудо! — възбудено занарежда той.
— А пък аз си мислех, че е обикновен перко, който си пада по книгите — иронично подхвърли Рубън.
— Никога няма да мога да ти се отблагодаря, че ме запозна с този човек, Оливър! — ентусиазирано продължи Дъглас. — Бизнесът процъфтява, наистина процъфтява! Едно време започнах с продажба на порнографски издания направо от камионетката, но я ме виж сега! Притежавам апартамент в стария град, десетметрова яхта, крайморска вила и дори пенсионна схема!
— И всичко благодарение на писаното слово — рече Стоун. — Забележително!
— Още ли продавате порно? — пожела да узнае Рубън.
— Дъглас, бих желал да хвърля едно око на моите неща — побърза да каже Стоун. — В онова помещение, което ми позволихте да използвам от време на време.
Лицето на Дъглас изгуби част от цвета си, а адамовата му ябълка нервно подскочи.
— Но да, разбира се — кимна той. — Вървете, не се притеснявайте. Обадете се, ако имате нужда от нещо. Правим чудесно капучино, а днес предлагаме и много вкусни кифлички. За сметка на заведението както винаги.
— Благодаря, Дъглас. Много благодаря.
Собственикът отново прегърна Стоун, след което се насочи да посрещне току-що влязлата клиентка — изискана дама, която въпреки мекото време беше с кожено палто.
Рубън огледа рафтовете и поклати глава.
— Повечето от тези писатели вероятно са умрели в нищета, но някои хора си купуват апартаменти и яхти благодарение на тях.
Вместо да отговори, Стоун отвори една вратичка вдясно от входа и го поведе по тясната стълба към приземието. Долу имаше малък коридор със стара дървена врата в дъното, на която пишеше „Служебен вход“. Отвъд нея се оказа още един коридор, който завършваше с ниска арка. Стоун извади ключ и отвори вратата под нея. Озоваха се в помещение, облицовано с ламперия. Стоун светна лампата и се насочи към голямата камина в дъното. Приклекна и издърпа металната ръчка, скрита в комина. Разнесе се остро изщракване и част от ламперията вдясно се измести встрани.