— Много си падам по тези хитрини! — ухили се Рубън и широко отвори тайната врата.
Помещението оттатък беше малко — не повече от три на два метра, но достатъчно високо дори за едър човек като Рубън. Стоун извади тънко електрическо фенерче и влезе. Трите стени бяха плътно заети от рафтове с книги и списания. Сред тях се виждаха множество бележници и тетрадки, а на пода имаше няколко метални сандъка, пълни с каталози и справочници.
— Защо не държиш тези неща в къщата си? — учудено попита Рубън.
— Защото тук има алармена система, а моята къщичка се пази единствено от мъртъвци — отговори Стоун.
— А откъде знаеш, че старият Дъглас не проявява интерес към тези неща, докато те няма?
Стоун взе в ръце няколко списания.
— Предупредил съм го, че стаята е минирана и всеки, който направи опит да влезе в мое отсъствие, ще хвръкне във въздуха — промърмори той.
— Сигурен ли си, че ти е повярвал?
— Няма значение, защото човекът е прекалено страхлив, за да провери дали е така. А и накарах Кейлъб да му подхвърли, че съм убиец маниак, който е успял да се измъкне от съдебната психиатрия благодарение на техническа грешка. Това е причината да ме прегръща при всяка среща. Или иска да демонстрира топли чувства, или ме проверява за оръжие. Аха, ето я…
В ръцете му се появи кожена папка. Беше пълна със старателно подлепени вестникарски изрезки. Започна да ги чете, докато Рубън нетърпеливо пристъпваше от крак на крак. Не след дълго приключи с папката и посегна към две дебели книги на рафта. Отмести ги и измъкна кожено куфарче.
На излизане Рубън се отби на бара и поръча три кифлички на красивото момиче.
— Аз съм Рубън — представи се той, правейки героични опити да глътне шкембенцето си.
— Браво на теб — хладно отвърна момичето и побърза да се отдалечи.
— Мисля, че направих силно впечатление на онази млада дама — похвали се той, докато яхаше мотора.
— Дума да няма — кимна Стоун. — Вероятно избяга толкова бързо, за да се похвали на приятелките си.
39
Алекс Форд изгуби цял час да избира дрехите, които щеше да облече за срещата с Кейт Адамс. Шейсетте минути бяха напълно достатъчни да осъзнае колко отдавна не е излизал с жена. В крайна сметка се спря на син блейзър, бяла риза, панталон в цвят каки и чифт мокасини. Обръсна прекалено дългите си бакенбарди, среса косата си и лапна два ментови бонбона. Облече се, застана пред огледалото и след кратко колебание реши, че недодяланият здравеняк насреща му не изглежда толкова зле.
Вашингтонският трафик беше достигнал до онази критична фаза, при която задръстванията са във всички посоки. Алекс започна да се тревожи, че ще закъснее, но за свой късмет успя да се промъкне покрай мястото на някаква лека катастрофа на магистрала 66 и да се възползва от свободното по-нататък платно. Това му позволи бърз достъп до отклонението за Кий Бридж, прекоси Потомак, включи се в натовареното движение по Ем Стрийт и скоро излезе на Трийсет и първа улица, пресичаща луксозния център на Джорджтаун. Наречен на един от английските крале, този сравнително малък град действително излъчваше кралско достойнство, смятано от мнозина за обикновен снобизъм. Но търговският център около Ем Стрийт и Уисконсин Авеню беше модерно и оживено място, което гъмжеше от младежи с размъкнати дрехи и с мобилни телефони в ръце. В същото време кварталът, към който пътуваше Алекс, макар и в непосредствена близост с безгрижието на младостта, се обитаваше от богати и известни фамилии, чиито представители нямаха нищо общо с татуировките и бодипиърсинга.
Алекс минаваше бавно покрай солидните имения от камък и дърво, а нервността му нарастваше.
Улицата, по която се движеше, излизаше на Ар Стрийт, недалеч от имението „Дъмбъртън Оукс“. Зави наляво и след стотина метра спря пред номера, който му беше дала Кейт.
— Описанието беше доста точно — промърмори под нос той, оглеждайки внушителната тухлена сграда с покрив от аспидни плочи. Вкара колата в алеята, слезе и отново се огледа. Градината беше идеално поддържана, с равно подрязани храсти и цветни лехи, пъстреещи в багрите на късното лято. Широки каменни плочи водеха към портичка, откъдето вероятно се влизаше в задния двор. Истински палат, помисли си той.
Погледна часовника си и установи, че е подранил с десетина минути. Кейт най-вероятно още не се беше прибрала. Реши да направи един кръг из квартала, за да убие време, но в същия момент до слуха му долетя треперлив женски глас: