— Хей-хей, вие трябва да сте човекът от Сикрет Сървис…
Обърна се към прегърбената старица, която ситнеше към него с кошница свежи цветя. Изпод широката й капела стърчаха няколко бели, наподобяващи памук къдрици. Беше облечена с дънкова риза и бежов ленен панталон. Огромни слънчеви очила скриваха половината й лице. Беше изсушена от годините, които по преценка на Алекс бяха най-малко осемдесет и пет.
— Госпожо?
— Колко сте висок и симпатичен! Предполагам, че имате и оръжие. Бъдете сигурен, че с Кейт то няма да ви е излишно.
Алекс инстинктивно се огледа, подозирайки, че Кейт му е спретнала някой номер, за който е наела тази бабичка. Не видя нищо подозрително и отново насочи вниманието си към нея.
— Аз съм Алекс Форд — представи се той.
— Да не би да сте от онова семейство Форд?
— За съжаление не — поклати глава Алекс.
Старицата свали ръкавицата си, пъхна я в джоба на панталоните и протегна ръка. Той я стисна и понечи да се отдръпне, но тя задържа дланта му между костеливите си пръсти и го помъкна към къщата.
— Кейт още не е готова. Влезте, Алекс. Ще пийнем нещичко и ще си побъбрим.
Той я последва, защото не знаеше как другояче да реагира. От нея се разнасяше миризма на подправки и лак за коса.
Влязоха в къщата, където тя най-после пусна ръката му и промърмори:
— Господи, къде останаха маниерите ми? Аз съм Лусил Уитни-Хаусман.
— От онази фамилия Уитни-Хаусман? — усмихна се Алекс.
Тя свали очилата си и го дари с кокетна усмивка.
— Баща ми Айра Уитни не е открил опаковането на месо, но натрупа състояние от този бизнес. — Старицата се прекръсти и вдигна очи към тавана. — А семейството на съпруга ми Бърни, Бог да го прости, забогатя от уиски, къде законно, къде незаконно. Самият Бърни беше прокурор, а след това федерален съдия. На семейните ни празници ставаше голяма веселба. — Въведе го в огромна дневна и му посочи масивното канапе до една от стените. Сложи цветята в кристална ваза. — Като говорим за уиски, каква отрова предпочитате? — попита тя и тръгна към нисък шкаф, който се оказа добре заредено барче.
— Хм, госпожо… Извинете, с двойната фамилия ли да се обръщам към вас?
— Наричай ме Лъки. Всички ми казват така, защото цял живот съм била късметлийка.
— Добре, Лъки. Предпочитам газирана вода.
Старицата се обърна и го изгледа.
— Умея да правя много и различни коктейли, млади човече. Но сред тях не фигурира газираната вода — почти му се скара тя.
— В такъв случай ром с кока-кола, ако обичате.
— Ще ти забъркам „Джак“ с кока-кола, но ще наблегна на „Джак“.
Минута по-късно му подаде питието и седна до него със своята чаша в ръка.
— „Гибсън“ — поясни тя и я вдигна за наздравица. — Влюбих се в този коктейл, след като гледах Кари Грант в онзи филм „Север-северозапад“. Наздраве.
Чашите им се докоснаха и Алекс отпи глътка, от която се закашля. Бабата май беше забравила кока-колата. Огледа стаята. Беше колкото цялото му жилище, с много по-хубави мебели.
— Отдавна ли познавате Кейт?
— Вече седем години, макар че при мен живее само от три. Чудесно момиче е. Красавица с ум като бръснач. Май не ти казвам нищо ново. На всичко отгоре докарва най-прекрасните карамелени цици, които съм вкусвала през живота си.
Алекс почти се задави с питието си.
— Моля?!
— Не се вълнувай толкова, скъпи. Става въпрос за едно специално питие: „Бейлис“ и шнапс с горена захар. Не забравяй, че все пак е барманка…
— О, вярно.
— Значи ти си един от агентите, които пазят президента?
— Всъщност, да — кимна Алекс. — Започвам от утре.
— Познавам всички президенти след Хари Труман — подхвърли тя. — Трийсет години гласувах за републиканците, после още двайсет за демократите. Но вече съм достатъчно помъдряла и се обявих за независима. Много си падах по Рони Рейгън. Какъв чаровник! Танцувах с него на един бал. Но от всички президенти най-много харесвах Джими Картър. Добър и достоен човек, истински джентълмен, въпреки че в душата си таеше похотливост. Не би казал същото за всички тях, нали?
— Май не. Значи познавате президента Бренан?
— Срещали сме се, но той едва ли ме помни. Вероятно защото отдавна съм престанала да бъда полезна за политиката. Въпреки че навремето имах доста връзки. В това отношение Джорджтаун е най-подходящото място. Познавах ги всичките — Кейт Греъм, Иванджелин Брус, Памела Харингтън, Лорейн Купър. Давахме страхотни приеми. Държавната политика се решаваше на чашка, въпреки че дамите често бяха отделно от господата. Често, но невинаги… — Лъки понижи глас и повдигна тънки, оскубани вежди. — Големи флиртове падаха, драги. Е, не си мисли, че сме правили оргии, но наистина беше страхотно.