— Гимнастичка, крупие, барманка, пианистка — започна да изброява Алекс. — И същевременно защитник на справедливостта и правосъдието. Доста впечатляващо…
— Понякога си мисля, че не е толкова впечатляващо, колкото нефункционално — въздъхна Кейт. — А сега искам да чуя нещо за теб.
— Което едва ли ще те впечатли — отговори Алекс. — Израснах в Охайо, най-малкото дете в семейството и единствено момче след четири дъщери. Денем баща ми продаваше авточасти, а вечер се превръщаше в двойник на Джони Кеш.
— Наистина ли?
— Е, поне такава беше мечтата му. Притежаваше най-голямата колекция от лични вещи на Кеш извън Нашвил. Обличаше се в черно, свиреше на раздрънкана акустична китара и наистина имаше хубав глас. Аз също усвоих китарата и свирех заедно с него. Осъществихме дори няколко турнета и смея да твърдя, че предлагахме най-добрата музика, която се свиреше из кръчмите в долината на Охайо. Е, не бяхме велики, но се справяхме доста добре. Беше страхотно преживяване. После четирите пакета цигари на ден си казаха думата. Ракът на белите дробове го довърши за шест месеца. Мама живее в един пансион за възрастни хора във Флорида, а сестрите ми се пръснаха из цялата страна.
— Но какво те накара да избереш професията на жив щит?
Алекс отпи още една глътка, а очите му потъмняха.
— Бях на дванайсет, когато видях кадрите на Запрудър от убийството на Кенеди. Бях силно потресен. Казах си, че такова нещо не бива да се повтаря никога. И до днес виждам агент Клинт Хил, който скача в лимузината и блъсва мисис Кенеди обратно на седалката. По онова време много хора подозираха, че и тя е била част от заговора за убийството на президента, други пък я презираха, че иска да избяга от кръвта в колата, въпреки че е била кръвта на собствения й съпруг. Но истината е друга — мисис Кенеди се беше опитала да върне на мястото му откъснатото парче от главата на мъжа си.
Довърши питието си, помълча известно време, после продължи:
— По-късно, вече като агент на Сикрет Сървис, имах възможност да се срещна с Клинт Хил. Тогава беше доста възрастен, но всички искаха да стиснат ръката му. Казах му, че за мен е голяма чест да се запозная с него, защото единствено той беше реагирал по време на покушението, прикривайки първата дама с тялото си. Казах му още, че бих действал по същия начин, ако се наложи. А знаеш ли какво ми отвърна той?
Вдигна глава и срещна очите на Кейт, заковани в лицето му. Момичето сякаш беше спряло да диша.
— Какво? — нетърпеливо прошепна тя.
— Не бъди като мен, синко, това каза. Защото може и да съм защитил съпругата, но изгубих своя президент.
Над масата се възцари тежко мълчание.
След малко Алекс тръсна глава и възкликна:
— Не мога да повярвам! Седнал съм на една маса с теб и нищя разни депресиращи истории! Не съм такъв човек!
— Изненадана съм, че не отложи срещата след тежкия ти ден в службата — промълви тя.
— Ще ти призная нещо, Кейт. Издържах всичките си служебни неприятности с единствената мисъл, че тази вечер имам среща с теб.
Смутен от откровеността си, той сведе поглед и започна да изучава маслината в празната си чаша.
— Вероятно ще усиля смущението ти — докосна ръката му Кейт. — Но ще ти кажа, че никога не съм чувала по-мили думи.
После разговорът се прехвърли на по-невинни теми и времето отлетя неусетно. В момента, в който станаха от масата, Алекс изведнъж се закова на място и изруга под носа си.
На входа на заведението се появиха сенатор Роджър Симпсън и съпругата му, а зад тях се мяркаше физиономията на дъщеря им Джаки.
Тя веднага го засече въпреки отчаяните му опити да се измъкне някъде встрани.
— Хей, Алекс!
— Агент Симпсън — сдържано отговори той.
— Запознай се с родителите ми.
Роджър Симпсън и жена му бяха като близнаци: много високи и много руси, извисяващи се над своята дребничка и тъмнокоса дъщеря.
— Сенаторе, мисис Симпсън — каза Алекс и им кимна. Роджър Симпсън го изгледа враждебно, което можеше да означава само едно — Джаки го беше запознала със ситуацията, разбира се, от своята гледна точка.
— Това е Кейт Адамс — добави сковано той.
— Приятно ми е — усмихна се Кейт.
— Е, всичко хубаво, агент Симпсън — процеди Алекс. — Съмнявам се, че скоро ще се видим отново.
След тези думи се обърна и напусна заведението, следван от Кейт.
— Не мога да повярвам! — избухна той в момента, в който стъпиха на тротоара. — От всичките заведения в шибания град да дойдат точно…
Млъкна, тъй като забеляза дребната фигура на Джаки Симпсън, която изскочи от входа.