Точно заради този ужасен и мрачен Подземен свят Александър бе напуснал Румъния. Той бе аутсайдер в кръвожадния свят, в който се бе родил. Ако знаеше, че точно под носа му се спотайва таен клуб за вампири, може би щеше да се почувства още по-изолиран.
Ами ако Александър вече знаеше за подземния клуб и кръговете по посевите. Тогава може би това бе причината с Джеймсън да останат тук в Хипстървил — да видят дали нещо ще се обърка. Но тогава защо бяха така потайни и не обелиха и дума?
Може би аз бях тази, която трябваше да изясни нещата. Трябваше да му кажа всичко — от Джагър до Финикс. Но тогава рискувах не само да замеся Александър с Тъмницата, но и допълнително отлагах завръщането му в Дулсвил. За сега бе най-добре да оставя нещата такива, каквито са си.
С пластмасовата гривна на китката ми на Александър щеше да му е лесно да се досети къде се бях промъкнала. Мразех да пазя тайни от него, но трябваше да помисля добре, за да взема правилното решение.
Ако отрежех гривната, пропилявах шанса си пак да ме допуснат в клуба. Затова станах, грабнах куфара си и извадих малка чантичка с принадлежности на Black Catz. Вътре бе накитника ми от „Здравей, Прилепче“. Нахлузих го на китката си, а гривната остана на безопасно и скрито място под него.
Представих си как се връщам в имението, как Александър ме притиска в ръцете си, докато лежим скрити в ковчега му, намиращ се в чудовищно голямата му таванска стая. Нищо от външния или от подземния свят не можеше да ни разсее от споделената любов, която изпитвахме.
Глава 6. Сън за Тъмницата
Не бях сигурна дори кое време е; единственото, което знаех е, че отново съм в Тъмницата. Катакомбите бяха пълни с вампири — спотайващи се, изпитващи жажда и глад, дебнещи — скрити зад сводовете на проходите или напълно видими. Изведнъж се оказах обградена от банда вампири посетители на клуба. Дансинга бе запълнен от някакви средновековни прибори за кръщение. Покрит ковчег лежеше в центъра на мръсния дансинг обграден от три метрови свещници. Вдъхващи страхопочитание, два силуета с качулки и кралски маниери, седяха в богато украсени тронове с ръчни фрески направени сякаш само за вампирски крале. Посетителите на клуба започнаха да скандират:
— Нова кръв, нова кръв.
— Какво става? — попитах, най-сетне открила Оникс и Скарлет в тълпата от скандиращи вампири.
— Приветстваме новият ни член — отвърна Оникс развълнувано.
Стомахът ми се сви. Не бях готова да стана свидетел как някой се превръща във вампир.
— Кой? — попитах.
Скарлет се засмя.
— Ти!
Тълпата се обърна към мен и внезапно ме вдигнаха и ме понесоха от едни ръце на други все едно съм Кралицата на Мош Пита9.
И продължаваха да скандират:
— Нова кръв, нова кръв.
Дадох най-доброто от себе си, за да се отскубна от морето от лакираните в черно и кърваво червено ръце, но два юмрука и два крака обути в кубинки нямаха шанс да победят в схватка с тълпа гладни вампири.
— Не съм готова! — проплаках. — Ще чакам Александър!
Преди да се осъзная те ме положиха на ковчега и притиснаха ръцете ми, докато червенооките вампири наоколо продължаваха да скандират:
— Нова кръв, нова кръв.
— Махнете се! — извиках, докато те продължаваха да държат здраво ръцете и краката ми. В тълпата забелязах две познати лица — Примус и Пойзън.
— Примус! Пойзън! — извиках им. — Кажете им, че не съм готова да се присъединя!
— Казахме ти, че Клуб Ковчег се е променил — каза Примус.
— Трябваше да останеш с нас, а вместо това стана любопитна и отвори вратата към Тъмницата — каза Пойзън. — Сега и ние сме членове! — каза, а кучешките й зъби проблеснаха.
Двойката в плащове стана от троновете си и се приближи до мен. По-дребния от двамата загреба от бокала, който носеше. После, наръси от топлата подобна на разтопен восък течност по врата ми, с леко помилване, правейки кървав хикс.
— Не — извиках. — Разкарай се от мен!
Вампирът свали качулката си. Видях белите му коси и двете му червени очи. Беше Джагър.
Извърнах поглед. Там в тълпата с очи забити в мен стоеше Александър. Усещах разочарованието му заради това, че ме е намерил тук в Клуб Ковчег. Протегнах се, за да го докосна, но той ми обърна гръб и изчезна в тълпата.
И другият вампир с качулка се приближи към мен. Жена с позлатени зъби свали качулката му и извади на показ щръкналата му виолетова коса.
Финикс ми се усмихна заплашително, показвайки белите си остри като бръснач зъби. После се наведе към мен и впи зъби в шията ми.