— Хайде — каза. — Да вървим.
Но това, са което ме бе грижа повече, бе безопасността на Александър. Въпреки че с Джагър се бяха помирили, не бях сигурна как Джагър може да реагира щом ни види в клуба.
— Току-що видях… — започнах. — Мисля си, че видях…
— Видяла си какво?
— Току-що видях Джагър!
Александър застина.
— Тук, в клуба?
Кимнах.
— Когато посетих Хипстървил преди няколко месеца се натъкнах на него на балкона, тъкмо когато си мислех, че Ромео ме води при теб. Точно там е и сега Джагър.
— И какво ли прави там горе? — попита той.
— Страхувах се, че ако ти кажа, че Джагър е там ти никога повече няма да се върнеш в Дулсвил. Но ако те види да танцуваш тук, докато си мисли, че си напуснал града, не се знае какво може да стане.
Александър ме отведе пак към мястото под балкона и се облегна на един от стълбовете му.
— Няма такъв проблем — каза, отмятайки влажната коса от лицето ми. — Ще се върна в Дулсвил независимо дали Джагър е тук или в Румъния.
Лицето ми светна:
— Наистина ли?
— Имаш думата ми.
Обгърнах го с ръце, пръстите ми се заключиха около тениската му, и го целунах с всичка сила. После се вгледах в тъмните му очи. Може би беше време да кажа на Александър за истинския Клуб Ковчег.
— Трябва да ти кажа нещо.
— И аз. Бих се радвал Джагър да не разбира, че съм тук.
— Но след всичко, което направи за семейството му. Поне може да те почерпи с питие. А и наистина трябва да ти…
— Нека не предизвикваме съдбата. Най-добре е да си мисли, че съм се върнал пак в Дулсвил.
— Ъъъ… добре.
— А сега, какво щеше да ми казваш?
— Време е за още един танц.
Глава 8. Готичка по сърце
След като ми подари целувка за лека нощ пред апартамента на Леля Либи, Александър ми сподели, че има вече планувана работа с Джеймсън, затова довечера няма да може да се видим. Бях разочарована, но тъй като не бях дала никакво предупреждение на Александър, че ще идвам в Хипстървил, се опитах да се държа като зряла. Макар че ми бе безкрайно неприятно, че с приятеля ми щяхме да прекараме една нощ разделени, честно да си призная до сега не бях прекарала много време с Леля Либи. Затова тази вечер щяхме да се отдадем на заслужено време за сплотяване на семейството.
На следващия ден както обикновено станах късно. За мое щастие и Леля Либи не беше от ранобудните. Докато се опитвах да стана, претъркулвайки се извън уютните предели на юргана, намерих леля, натъкмена в дълга до коленете роба наподобяваща кимоно, да пие билков чай и да слуша НОР11.
— Минава два следобед — отбелязах след кратка справка с часовника на печката. Бях направо шокирана от времето, което бях проспала и още по-изненадана, че намирам леля неприготвена за работа.
— Е, вчерашният ден беше особено дълъг. Затова реших днес и аз да се отдам на мързел.
Леля Либи ми наля чашка кафе и ми приготви вегетариански сандвич.
— Тази вечер ще те заведа на перфектното място — каза, докато поставяше чиния пред мен.
— Няма ли и днес да отидеш на гореща среща с Дейвън? — заядох се.
— Не, тя ще е утре вечер. И ти идваш с мен.
— Не и в този живот!
— Съжалявам, но той иска да заведе и двете ни на Летния Фестивал на Изкуствата.
— Е, имаш двадесет и четири часа да ме убедиш, че това е добра идея — казах в интервала между две хапки. — Та, какво ще правим тази вечер?
— В града има клуб, който има тийн вечер от девет до единайсет.
Завъртях очи. Представих си някакво диско парти в стил Chuck E. Cheese12.
— Казва се Клуб Ковчег — възкликна леля.
— Моля?
— Това е името, което е написано над входа. Разбира се, няма да има нищо общо с ковчези, но мисля, че обстановката е доста готическа и че ти доста ще се забавляваш.
— Ще се радвам да отида!
— Аз съм малко възрастна, за да се появявам там, но пък, защо не?
Ето за това Леля Либи бе толкова специална — не й пукаше какво ще си кажат хората. Още откакто бях малка, се разхождаше навсякъде със свой собствен барабан, понякога африкански, друг път не.
— Имаме няколко часа, за да намерим нещо подходящо, което да облека — заяви леля. — Нямам нищо по-тъмно от жълто.
Каквото и да правеше Леля Либи — било то да удря толкова силно по барабана, че да й излязат мазоли или да репетира толкова много, че да загуби гласа си — тя винаги влагаше 110 процента от себе си. Дори размотаването с шестнадесетгодишната си племенница не бе изключение от това правило.