— Това явно я изключва от подозрение — замислено рече Джойс.
— Един от моите инспектори скоро след това откри показателен факт — продължи сър Хенри. — След вечерята същия ден мистър Джоунс слязъл в кухнята и поискал купа с царевична каша за жена си, която се оплаквала, че не се чувства добре. Изчакал там, докато Гладис Линч я приготви, а после сам я занесъл горе в стаята на жена си. Това, признавам, усложни случая.
Адвокатът кимна.
— Мотив — рече той и запресмята с пръсти. — Възможност. Като търговски пътник на фирма за лекарства той е имал лесен достъп до отрови.
— И е бил човек с не особено висок морал — обади се пасторът.
Реймънд Уест гледаше втренчено сър Хенри.
— Тук има нещо — каза той. — Защо не го арестувахте?
Сър Хенри се усмихна доста кисело.
— Това е неприятната част в този случай. Дотук всичко вървеше като по вода, но ето че се натъкнахме на проблем. Джоунс не бе арестуван, защото при разпита на мис Кларк научихме, че цялата купа с царевична каша била изядена от нея, а не от мисис Джоунс. Да, изглежда тя отишла в стаята на мисис Джоунс както обикновено. Мисис Джоунс седяла изправена в леглото си, а купата била до нея. „Не се чувствам много добре, Мили — рекла тя. — Предполагам, че така ми се пада, задето ядох омар толкова късно. Помолих Албърт да ми донесе купа царевична каша, но сега пък нещо не я ща.“ „Жалко — казала мис Кларк, — че е и добре приготвена, не е на бучки. Гладис наистина е добра готвачка. В днешно време много малко момичета могат да правят истинска царевична каша. Право да ви кажа, аз пък не бих имала нищо против, толкова съм гладна!“ „Хич не се учудвам, щом още продължаваш с онези глупости“ — отвърнала мисис Джоунс. Трябва да поясня — спря сър Хенри, — че мис Кларк, разтревожена от нарастващата си пълнота, започнала да гладува за отслабване. „Не ти се отразява добре, Мили, наистина — настояла мисис Джоунс. Щом Бог те е направил пълничка, значи иска да си такава. Изяж тази купа с царевична каша и ще се почувстваш много по-добре.“ И мис Кларк тозчас се заела с купата и буквално дъното й лъснало. Виждате, значи, че това разби на пух и прах нашите обвинения срещу съпруга. Когато го накарахме да обясни думите върху попивателната хартия, Джоунс, без да се замисли, ни даде своя отговор.
Писмото, поясни той, било в отговор на молба от брат му в Австралия, който се обърнал към него за пари. Той му писал, като изтъкнал, че бил изцяло зависим от жена си. След нейната смърт щял да разполага с парите й и тогава, ако било възможно, щял да помогне на брат си. Съжалявал, че нямал възможност да го направи сега и добавил, че по света имало стотици и хиляди хора в същото нещастно положение.
— И така, случаят се провали? — попита доктор Пендър.
— И така, случаят се провали — мрачно потвърди сър Хенри. — Не можехме да поемем риска да арестуваме Джоунс, след като нямахме на какво да се опрем.
Настъпи тишина, а после Джойс каза:
— Това е всичко, нали?
— Така изглеждаше случаят, когато трябваше да го изоставим миналата година. Истинското разрешение сега е в ръцете на Скотланд Ярд и след два-три дни вероятно ще прочетете за него във вестниците.
— Истинското разрешение — замислено произнесе Джойс. — Дали ще е така? Нека поразмишляваме пет минути и след това да коментираме.
Реймънд Уест кимна и засече времето по часовника си. Когато петте минути изтекоха, той погледна към доктор Пендър.
— Ще започнете ли вие? — попита той.
Възрастният човек поклати глава.
— Признавам — рече той, — че съм напълно объркан. Не мога да не си мисля, че съпругът по някакъв начин е свързан с престъплението, но как го е направил — не мога да разбера. Мога само да допусна, че вероятно й е дал отровата по начин, който е останал неразкрит, въпреки че не мога да си представя как след толкова време нещата са излезли на бял свят.
— Джойс?
— Компаньонката! — категорично отсече тя. — При всички положения е компаньонката! Откъде знаем какъв мотив е имала? Била е стара, дебела и грозна, но от това не следва, че не е можела да се влюби в Джоунс. Може да е мразела жена му и по някакви други причини. Представете си какво е да си компаньонка — винаги трябва да си любезна, да се съгласяваш с всичко, да се сдържаш и потискаш всичко в себе си. Един ден не е могла вече да издържи и тогава я е убила. Вероятно е сложила арсеника в купата с царевична каша и цялата тази история, дето сама я била изяла, е лъжа.