— О, не — рече мис Марпъл. — Компаньонката е била на диета, нали си спомняте. А ако си на диета, никога няма да ядеш такова нещо. Мисля, че Джоунс просто е отстранил пръчиците от своето парче и ги е оставил в чинията си. Умно, но доста подло.
Погледите на останалите бяха фиксирани върху сър Хенри.
— Чудно — рече той бавно, — но мис Марпъл откри верния отговор. Гладис Линч била забременяла от Джоунс, както гласеше мълвата. Била направо отчаяна. Той искал да отстрани жена си и обещал на Гладис, че ще се ожени за нея, когато жена му умре. Поставил отровата в стотиците и хилядите и й ги дал, като я инструктирал как да ги използва. Гладис Линч почина преди една седмица. Детето й умряло при раждането, а Джоунс я бил изоставил заради друга жена. Тя призна истината на смъртния си одър.
За известно време настъпи тишина, а после Реймънд каза:
— Е, лельо Джейн, един на нула за теб. Не мога да разбера как, да му се не види, успя да отгатнеш! Изобщо не би ми минало през ум, че малката прислужница от кухнята е била свързана със случая.
— Да, скъпи — рече мис Марпъл, — но ти не познаваш живота толкова добре, колкото мен. Човек като Джоунс — недодялан веселяк… Веднага щом чух, че в къщата имало хубаво младо девойче, бях сигурна, че той непременно ще й обърне внимание. Тази история е много печална, много мъчителна и не е от най-приятните теми за разговор. Не мога да ви опиша шока, който преживя мисис Харгрейвс и вълнението, което обзе селото за доста дълго време.
Глава II
Храмът на Астарта
— А сега, доктор Пендър, вие какво ще ни разкажете?
Старият пастор кротко се усмихна.
— Животът ми е преминал все по тихи и спокойни места — рече той. — Бил съм свидетел на твърде малко забележителни случки. И все пак веднъж, когато бях млад, имах едно много странно и трагично преживяване.
— А! — насърчително извика Джойс Лемприер.
— Винаги ще го помня — продължи пасторът. — Навремето то дълбоко ме впечатли и до ден-днешен, с незначителни усилия на паметта си, мога отново да изпитам ужаса на онзи злокобен миг, когато видях човек да загива без никаква очевидна намеса на смъртен.
— Карате ме да настръхна, Пендър — оплака се сър Хенри.
— Тогава и аз настръхнах, както вие се изразихте — отвърна другият. — След тази случка вече не се присмивам на хората, които използват думата „атмосфера“. Наистина има такова нещо. Съществуват различни места, обитавани от добри или зли сили, където тяхното влияние е осезаемо.
— Онази къща — Дъ Ларчис — носи нещастие — отбеляза мис Марпъл. — Старият мистър Смидърс загуби всичките си пари и трябваше да я напусне, после я взеха семейство Карслейк и Джони Краслейк падна по стълбите и си счупи крака, а мисис Карслейк се наложи да замине за Южна Франция по здравословни причини. Сега там живеят семейство Бъртън и дочувам, че почти веднага след нанасянето си се наложило бедният мистър Бъртън да се подложи на операция.
— Мисля, че около такива неща съществува голямо суеверие — рече мистър Педърик. — За жалост необмисленото разпространение на глупави слухове води до това, че на доста имоти им излиза лошо име.
— Познавах един-два „призрака“ с подчертано материално присъствие — отбеляза сър Хенри, като се подсмихна.
— Смятам — каза Реймънд, — че трябва да оставим доктор Пендър да продължи разказа си.
Джойс стана и изгаси двете лампи, оставяйки стаята осветена само от трепкащата светлина на огъня в камината.
— Атмосфера — поясни тя. — Сега можем да продължим.
Доктор Пендър й се усмихна, облегна се в креслото си, свали пенснето си и започна разказа си с тих, унесен глас:
— Не зная дали някой от вас познава Дартмур. Мястото, за което ви говоря, се намира в самия му край. Беше много хубав имот, макар че когато бе обявен за продан, няколко години не можа да се намери купувач за него. Обстановката бе може би малко мрачна през зимата, но гледката бе чудесна, а и в самия имот имаше няколко странни и оригинални забележителности. Купи го човек на име Хейдън — сър Ричард Хейдън. Познавах го още от колежа и въпреки че за няколко години го бях изгубил от поглед, старите връзки на дружбата ни още съществуваха. Затова с удоволствие приех поканата му да отида в Сайлънт Гроув, както бе нарекъл новата си придобивка. Поканените не бяха много. Присъстваха самият Ричард Хейдън и братовчед му Елиът Хейдън, също някоя си лейди Манъринг със своята доста невзрачна дъщеря на име Вайълет. Там бяха още капитан Роджърс и съпругата му — хора с обветрени лица, които бяха запалени ездачи и живееха само за конете си и лова. Сред гостите бяха и Сеймъндс — някакъв млад доктор, а също и мис Дайана Ашли. Познавах бегло последната. Снимката й често се появяваше в светските хроники на вестниците и тя беше една от тогавашните скандално прочути красавици. Външността й наистина бе поразителна. Беше висока и тъмнокоса, с хубава кожа с цвят на бяла сметана, а полупритворените й тъмни очи бяха разположени косо и това й придаваше екзотичен, ориенталски вид. Имаше също и разкошен глас — плътен и звучен като камбанка. Веднага забелязах, че моят приятел Ричард Хейдън е силно увлечен по нея и предположих, че цялото събиране е замислено като декор, на който тя да изпъкне. За нейните чувства не бях сигурен. Благоразположението й бе подвластно на нейните капризи. В един момент ще говори с Ричард и няма да забелязва никого другиго, в следващия — ще предпочете братовчед му Елиът, като се държи така, сякаш не е и чувала за съществуването на Ричард, после пък ще дарява тихия и затворен доктор Саймъндс с най-пленителните си усмивки. На сутринта след пристигането ми нашият домакин ни разведе навсякъде. Самата къща не беше особено забележителна — хубава, здрава, построена от девънширски гранит, издигната, за да устои на времето и ветровете. Не излъчваше романтика, но пък бе много удобна. От прозорците й се виждаше цялата вълниста шир с огромни хълмове, увенчани с обрулени от времето скални венци. Върху склоновете на най-близкия до нас хълм се намираха многобройните останки на постройки от отминалите дни на късната Каменна ера. На друг един хълм имаше съвсем наскоро открита надгробна могила, в която били намерени най-различни бронзови сечива. Хейдън се интересуваше от антични предмети и ни разказваше за тях с много енергия и ентусиазъм. Той ни обясни, че точно това място било особено богато на останки от миналото. Изобилствало с находки от времето на Неолита, от друидите, римляните и дори от ранните финикийци.