Алсид затаи дъх. Пръстите му се плъзнаха по дължината на косата ми, а кокалчетата му погалиха нежно ключицата ми.
— Мисля, че е прекрасна — искрено отговори той с дрезгав глас.
Усмихнах му се.
— Предполагам, че те е взел не назаем, а под наем — Деби не успя да се сдържи и допусна непоправима грешка.
Това бе ужасна обида и за двама ни. Отне ми огромно усилие да запазя присъщото за една дама самообладание. Усещах как примитивната ми същност, истинското ми аз, клокочи отвътре и се мъчи да изплува на повърхността. Седях и я пронизвах с поглед, докато тя пребледня от мълчанието ми.
— Добре де, не биваше да го казвам — нервно изрече тя. — Просто забравете, че съм го казала.
Като свръхсъщество, тя би ме победила в честен бой. Но аз, разбира се, не възнамерявах да се бия честно, ако се стигнеше дотам. Наведох се напред и прокарах червения си нокът по кожения й панталон.
— Това братовчедка ти Елси1 ли е? — попитах.
Алсид избухна в мощен смях съвсем неочаквано. Преви се одве и целият се затресе, а аз му се усмихнах. Когато се обърнах, Деби крачеше обратно към притихналата си компания.
Отбелязах си наум да не ходя в дамската тоалетна сама тази вечер.
Когато стана време да повторим поръчката си, барът вече гъмжеше от народ. Дойдоха някакви приятели на Алсид, голяма група върколаци. Те очевидно обичаха да се придвижват на глутници. Групираха се по вид — според животното, в което най-често се превръщаха. Въпреки че на теория нямаха ограничения в избора си, Сам твърдеше, че повечето от тях избирали едно и също животно, с което усещали някаква специална близост. И назоваваха себе си според името на това животно: върколак-куче или върколак-прилеп, или върколак-тигър. Но никога само „върколак“ — този термин се пазеше за онези, които се превръщаха във вълци. Истинските върколаци презираха това разнообразие във формите и считаха себе си за каймака на свръхестественото общество.
Останалите свръхестествени, обясни ми Алсид, смятали върколаците за бандитите в техния свят.
— Факт е, че много от нас са обвързани със строителния бизнес — каза той съвсем откровено и безпристрастно. — Много върколаци работят като механици, зидари, водопроводчици или готвачи.
— Все полезни професии — отбелязах.
— Да — съгласи се той. — Но са все в сферата на физическия труд. И въпреки че всички ние си сътрудничим помежду си до известна степен, спрямо нас съществува известна класова дискриминация.
В бара влезе малка група върколаци, облечени като рокери. Носеха еднакви кожени елеци с емблема на вълча глава на гърба — точно като мъжа, който се опита да ме нападне в „Мерлот“. Запитах се дали бяха започнали да издирват изчезналия си другар, дали имаха ясна идея кого точно търсеха и как ли щяха да реагират, ако разберяха коя съм. Четиримата си поръчаха няколко кани бира и започнаха да си шепнат нещо тайно, наведени един към друг над масата.
Дисководещият — вампир, както се оказа — започна да пуска музика с идеално подбрана височина на звука; разбираш коя е песента, но същевременно можеш спокойно да водиш разговор.
— Хайде да потанцуваме — предложи Алсид.
Това ми дойде изневиделица, но по време на танца щях да се приближа до вампирите и до хората, които ги придружаваха, затова приех. Алсид взе ръката ми и ме отведе до миниатюрния дансинг. Вампирът смени стила и след тежкия хевиметъл се разнесе „Good Enough“ на Сара Маклоклън — бавна песен, но ритмична.
Не мога да пея, но танцувам добре; Алсид също, както се оказа.
Хубавото на танците е, че можеш да помълчиш за известно време, ако си се уморил да приказваш. Лошото — твърде голямата близост до тялото на партньора ти. Аз вече имах представа от — извинете ме — животинския магнетизъм на Алсид. И сега, когато се поклащах плътно до него в ритъма на музиката, следвайки всяко негово движение, започнах да изпадам в нещо като транс. Когато песента свърши, останахме на малкия дансинг, но аз не вдигах поглед от пода. Започна следващата песен, по-бърза — убийте ме, не знам коя, — и ние продължихме да танцуваме. Помня само, че се въртях и се поклащах, и подскачах в унисон с движенията на върколака.
Тогава ниският мускулест мъж, настанен на високо столче до бара някъде зад нас, каза на своя приятел вампир:
1
Кравата Елси добива голяма популярност в САЩ през 1940-та като рекламен талисман на млекопроизводителя „Борден“. — Б.пр.