— Можеше да ни съсече с меча, който се появи в ръката му. Мисля, че сме задължени на Роуина — каза Дейна.
— Няма право да пролива кръвта на смъртни, както и да отнема живот. Не биваше да бъде допуснато за нищо на света. Не знаем как дръзна да опита, но ако отново си го позволи, ще сторим всичко, на което сме способни, за да го спрем.
— Какви могат да бъдат последиците за вас? — попита Брад.
— Поемаме отговорността — решително заяви Пит. — Готови сме да ги понесем.
— Рискувате да останете в този свят завинаги, нали? — Бе го проумял, когато бе успял да освободи съзнанието си от страха за своите приятели. — Нарушихте клетвата и е възможно да нямате право да се завърнете дори ако и третият ключ бъде намерен и душите на трите дъщери бъдат освободени. Ще продължите да живеете в нашето измерение като в капан, от който никога не ще се измъкнете.
— Не е честно. — Изражението на Роуина издаде, че това е истина, и накара Зоуи да скочи на крака. — Не е справедливо. Не бива да става така.
— Боговете невинаги са справедливи и често постъпват нечестно. — Трогната от застъпничеството на Зоуи, Роуина стана. — Ние направихме избора си. Би могло да се каже, че и за нас настъпи часът на истината. Е, ще изпълниш ли последната си задача?
Протегна ръка към Дейна и й подаде ключа.
„Странно“, помисли си Дейна.
Краката й се подкосиха, но остана права и тръгна към нея.
— Каквото и обещание или правило да си нарушила, направила си го, за да спасиш живота ни. Ако бъдеш наказана за това, ако вашият свят има такива закони, по-добре е да останете в нашия.
— Нямаше да има ключалки, ако ги бях наблюдавала по-зорко. Те са невинни, Дейна, и страдат заради моята слабост.
— Докога трябва да плащате?
— Докато бъдат освободени, дори по-дълго, ако законът повелява. Вземи това и отвори втората ключалка. Ще им дадеш надежда, както и на мен.
Пит извади стъкленото ковчеже и сините сияния в него затанцуваха. Внимателно го постави на масата и застана от едната страна като страж, а Роуина от другата.
Докато гледаше светлините, сърцето на Дейна се сви.
Бяха останали две ключалки и тя пъхна ключа в едната от тях. Почувства как златото се затопли и по пръчицата пробягна искра, която достигна до пръстите й, когато завъртя китката си.
Чу щракване и звук, подобен на тиха въздишка, след която трите сияния заподскачаха. С мигновен проблясък и ключът, и ключалката се стопиха и изчезнаха.
На стъкления затвор остана само една ключалка.
Роуина се приближи и целуна Дейна по двете бузи.
— Благодаря ти, че използва ума си.
Обърна се и се усмихна на Зоуи.
— Явно идва моят ред.
Чашата й изтрака в чинийката и тя я остави.
— Ще дойдете ли всички в седем вечерта преди новолуние?
— Преди новолуние? — повтори Зоуи.
— В петък в седем — напомни й Брад.
— Е, добре.
— Ще доведеш ли сина си? Обичам децата и бих искала да се запозная с него.
— Саймън? Не желая да го излагам на риск.
— Аз също — увери я Роуина. — Само ще се запозная с него и ще направя всичко възможно да бъде защитен. Няма да се спра пред нищо, за да предотвратя всяка заплаха. Обещавам ти.
Зоуи кимна.
— Ще бъде впечатлен от тази къща. Никога не е виждал такава.
— Нямам търпение. Дейна? Мога ли да разменя няколко думи с теб насаме?
— Разбира се.
Роуина протегна ръка и я поведе към вратата.
— Казвала ли съм ти колко съм възхитена от това, в което си превърнала къщата? — Дейна огледа разноцветните мозайки на пода, копринените драперии и лъскавите мебели. — Особено сега, след като видях как би могла да изглежда, ако не бъде добре стопанисвана.
— Скоро ще стане твоя.
— Все още ми е трудно да го повярвам.
— Особено държа да ти покажа една стая.
Роуина застана пред голяма двукрилна врата и я отвори. Дейна бе въведена в истински рай за една любителка на книгите. Библиотеката бе с висок таван и подиум с красив резбован парапет. В камина от розов гранит пращеше огън и светлината на пламъците се отразяваше в лакирания паркет.
Куполовидният таван бе изрисуван с герои от най-романтичните приказки. Дългите коси на принцесата, затворена в кула, се спускаха през прозореца, принцът тъкмо събуждаше Спящата красавица с целувка, а Пепеляшка обуваше изящната кристална пантофка.
— Невероятно — прошепна младата жена. — Повече от невероятно.
Големите, дълбоки кресла и дивани бяха тапицирани с кожа в цвета на добър портвайн. Масите, килимите и творбите на изкуството също бяха малки съкровища, но Дейна бе покорена от книгите. Бяха стотици, може би хиляди.