По лицето на Томаш се четеше изумление и той се опитваше да осмисли току-що чутото.
— ЦРУ влиза с взлом в апартамента на баща ви? — попита той. — Но защо? Каква е целта им?
— Не е Агенцията — поправи го Питър. — Някой от Агенцията, което е доста по-различно.
— Кой?
Събеседникът му замълча, сякаш обмисляше дали да отговори на въпроса.
— Човекът, наредил убийството на баща ми.
Историкът зяпна.
— Франк Белами е убит от самото ЦРУ? — смая се той. — Какво ви навежда на това абсурдно твърдение?
— Преди баща ми да замине за Женева, се случи нещо странно — започна Питър. — Стори ми се много развълнуван, което не беше типично за него. Знам, че беше подложен на напрежение и че в Агенцията има хора, които искат да го разкарат оттам, ако е възможно с добро, но ако се налага — с лошо. За него работата беше дълг към обществото и често повтаряше, че само смъртта може да го уволни. — Той въздъхна дълбоко. — Съмнявам се, че точно така е станало.
— Подозирате ли някого?
Питър се наведе наляво, отвори второто чекмедже на бюрото и извади една снимка.
— Вижте това — каза той, като показа фотографията на събеседника си. Това са петимата директори на Агенцията и техните заместници. В средата е директорът, до него — заместникът, следват другите ръководители на дирекции и помощниците им. Баща ми е в левия край, както виждате.
Томаш разгледа снимката на десетимата мъже, сред които Белами в края, които позираха пред стълбището на някаква сграда. Беше забелязал фотографията, докато претърсваше чекмеджетата.
— Тази снимка в Лангли ли е правена?
Точно така.
— И вие подозирате всички тези хора?
Питър се наведе през бюрото и посочи мъжа, застанал до Белами.
— Подозирам двама — уточни той. — Един от тях е този човек. Казва се Уолтър Халдерман и беше заместник на баща ми. Неприятен тип, способен на всичко, за да се издигне в Агенцията. Идва от петролния бизнес и са го назначили по времето на Никсън. Вероятно заради връзките му с големите петролни компании, които финансират президентските кампании, администрацията го е покривала.
— Защо той ще иска смъртта на баща ви?
— За да заеме мястото му, разбира се! Уолт Халдерман е безскрупулен кариерист, интригант и манипулатор, който не подбира средства, за да се издигне, в която и да е организация. Щом баща ми е вън от играта, логично той ще поеме ръководството на "Наука и технологии". Подозирам обаче, че крайната му цел е да стане директор на самото ЦРУ. Толкова е коварен, че има огромни шансове да успее.
— Наистина ми се струва доста опасен — съгласи се Томаш. — А кой е вторият заподозрян?
Пръстът на Питър се плъзна към намръщеното лице вдясно от директора на ЦРУ.
— Хенри Фъч — представи го той. — Познат още като Проклетия Фъч или Мръсния Хари. Той завежда Националната служба за тайни операции — дирекцията, която се занимава със секретните мисии на Агенцията. Отговаря за агентите, които работят на терен, а това прави Проклетия Фъч вторият най-влиятелен човек в организацията след самия директор. Своенравен и жесток тип. Със сигурност той е изпратил хората, които влязоха тук миналата нощ. — Питър посочи Томаш. — Както и онези, които са се опитали да ви убият в Португалия. Хари Фъч ръководи всички операции на терен.
— Защо го подозирате?
— Както вече ви обясних, баща ми е убит от професионалист. Не всеки прониква в детектора на частици на ЦЕРН, убива директор на ЦРУ и се измъква безследно. А щом баща ми е убит от агент, заповедта за това може да бъде издадена само от Фъч или с негово знание. Директорът на Националната служба за тайни операции ръководи всички агенти на ЦРУ.
— Да, но с какъв мотив е наредил убийството на баща ви?
Американецът забарабани с пръсти по полираното махагоново писалище, сякаш обмисляше дали да свали картите си.
— Проект, наречен "Квантово око".
LVI
Едва влязъл в акаунта си в системата на ЦРУ, майор Фуентес вече знаеше, че проникването в сайта на Джорджтаунския университет и сдобиването със списъка на чуждестранните преподаватели и студенти бе лесно като детска игра. Отне му по-малко от десет минути да открие имената и адресите и да разпечата списъка. Взе листа от принтера и потърси имена, които изглеждаха португалски. Откри двама с фамилия Силва, един Ферейра, един Коутиньо, двама Соуза, един Маркеш, един Агиар и още десетина подобни имена. Имаше и някои двусмислени като Сантуш, Тореш и други, които можеха да бъдат както португалски, така и испански.[62]
62
На испански тези имена се произнасят Сантос и Торес, но се пишат по един и същи начин и на двата езика. — Б. пр.