Португалката леко кимна.
— Напълно.
— И продължавате да твърдите, че не знаете къде е приятелят ви Томас Нороня?
— Разбира се.
Майор Фуентес постави куфарчето си върху масата и извади от него белезници.
— Щом е така, трябва да ви съобщя, че сте задържана съгласно антитерористичния закон на Съединените американски щати — обяви той тържествено и издекламира прословутото предупреждение "Миранда". — Имате право да мълчите или всичко, което кажете, може да бъде използвано срещу вас в съда. Имате право на адвокат, а ако не можете да си го позволите, ще ви бъде назначен служебен.
Майор Фуентес изговори това преди всичко, за да убеди лейтенант Браун, че арестът протича съгласно правилата, но всъщност при арест ЦРУ обикновено не прибягваше до предупреждението "Миранда".
След като приключи с формалностите, майор Фуентес се изправи, обиколи масата, изви ръцете на Мария Флор на гърба и й сложи белезниците. След това я дръпна навън от офиса на охраната и я повлече из терминала на "Дълес" без да обръща внимание на тихите сълзи, които се стичаха по бледото лице на задържаната.
LXV
Зад завоя сребристо металическата повърхност на джипа заблестя на лъча светлина и отново се сля с нощта в момента, в който паркира пред портала. Пазачът се приближи до високопроходимата кола и Питър свали стъклото, за да покаже служебната си карта.
— Добър вечер — поздрави той и махна с ръка към спътника си. — Водя посетител.
— Документите ви, сър.
Томаш бе подготвил паспорта си и го подаде на пазача, който се върна в будката си, за да запише данните му и да извърши обичайните процедури по сигурността. След две минути мъжът се върна и даде на португалеца временен пропуск.
— Имате достъп само до общите части, съгласно протокола информира го той. След това се приближи до Питър и му подаде някаква декларация, която трябваше да подпише. — Както знаете, сър, не може да оставяте госта си да се разхожда свободно из сградата. Според правилника за вътрешния ред вие носите отговорност за него. — Той отдаде чест. — Пожелавам ви приятна вечер.
Пазачът направи знак на хората си, които провериха джипа с детектор, включително и отдолу. След това порталът се отвори и колата влезе в комплекса на Лангли — седалището на ЦРУ. Питър паркира на запазеното си място на паркинга, който в този час бе пуст. Двамата слязоха и се отправиха към главната сграда.
Томаш вдигна ръка към небето и помаха.
— Какво правите?
Предполагам, че мястото, на което се намираме, постоянно се наблюдава от руски и китайски сателити — пошегува се той. — Тъй като със сигурност ни виждат сега, ми се струва любезно да ги поздравя.
Двамата влязоха в сградата със смях, но бързо престанаха да се смеят. Във фоайето имаше пропускателни бариери и въоръжена охрана, която контролираше достъпа до помещенията. Редът бе такъв, че португалецът имаше чувството, че известният пропускателен пункт "Чарли"[66] от времето на Студената война се е пренесъл там.
Под зоркия поглед на охраната, анализаторът от дирекция "Информация" доближи картата си до електронния детектор на бариерата и загражденията се отвориха. Томаш стори същото с временния си пропуск и също влезе.
— Ами сега? — попита Питър, когато останаха насаме. — Къде трябва да отидем?
Фактът, че се намираше в седалището на най-голямата разузнавателна агенция в света, до известна степен смути историка. Чувстваше се изгубен сред непознатото пространство, без да знае какво точно може да прави и къде да се движи.
— Навсякъде ли мога да отида?
— Разбира се, че не. — Питър размаха служебната си карта.
— Но аз имам достъп до по-голямата част от комплекса. Предвид значението на мисията ни, ще трябва да наруша някои правила и да ви заведа на места, на които по принцип нямате право да стъпвате. — Снижи глас и заговори с поверителен тон.
— Трябва да сте наясно, че с тези си действия аз нарушавам закона. Ако ни хванат, ще ме уволнят и също като вас ще бъда задържан и съден за това, че съм изложил на опасност националната сигурност. Затова ви моля за дискретност. Къде трябва да отидем?
— На мястото, посочено от географските координати, които баща ви ми изпрати — каза Томаш. — Тоест в кабинета му. Смятате ли, че можем да отидем там?
66
Граничен пропускателен пункт, разделяш Източен и Западен Берлин по време на Студената война. Известен е като