Прегърна стъблото и когато започна да слиза, чу изстрелът, разбил вратата на стаята на дона Граса. Помисли за майка си, за нейния уплах, опасявайки се, че гърмежът може да й докара нов сърдечен удар. Историкът почти се разкая, че се е опитал да избяга, но не бе предвидил, че агентът ще стреля, а вече бе прекалено късно, за да поправи случилото се. Единствената възможност, която му оставаше, бе да продължи напред.
И то бързо.
— Професор Нороня?
Гласът със силен американски акцент идваше от стаята и Томаш знаеше, че след секунда преследвачът му ще се появи на балкончето, и трябваше да побърза.
Стигна до средата на стъблото и височината му се стори сигурна. Тогава скочи. Претърколи се, стана и хукна през градината към площадчето.
Нов изстрел.
Трясъкът отекна по-различно очевидно, защото бе произведен в открито пространство, и беглецът съзря стръкове трева, които избухнаха пред него. Осъзна, че американецът се бе опитал да го убие. Гърбът на Томаш представляваше чудесна мишена и това щеше да продължи още пет секунди — времето, за което щеше да свие зад ъгъла на сградата и да изчезне от обсега на мерника.
Четири секунди.
Отскочи вляво и в същия момент отекна още един изстрел. Агентът от ЦРУ със сигурност бе отличен стрелец — стрелбата бе част от обучението му, само че не очакваше обектът да промени посоката и отново не улучи.
Три секунди.
Направи още няколко стъпки направо, но знаеше, че е изложен на прицел, и трябваше отново да отскочи встрани, за да има шанс да избяга. Престори се, че тръгва надясно, но внезапно сви отново наляво. Следващият изстрел пак пропусна.
Две секунди.
— Sonnavabitch![25]
И трите изстрела не улучиха мишената и този провал изтръгна отчаян вик от гърлото на американеца. Никога през живота си не бе пропускал два поредни пъти, да не говорим три.
Първият му бе простен — тъкмо се бе показал навън и бе открил огън, без да се прицелва, но следващите два пропуска бяха недопустими! Разбира се, внезапното кривване на португалеца го бе изненадало, но проблемът бе в мишената, която бе избрал. Целеше се в главата, за да причини мигновена смърт, само че условията не бяха подходящи за подобен изстрел с пистолет. Ако бе стрелял в гърба му, никакви маневри нямаше да спасят заподозрения. И точно там щеше да се прицели сега. Четвъртият изстрел щеше да попадне в целта.
Една секунда.
Мерникът на глока на Джеймс Кронгард се закова в гърба на Томаш, където нямаше да пропусне, независимо от маневрите на беглеца. Първо щеше да го повали. Когато се строполеше на земята, вторият куршум щеше да пръсне мозъка му. Осъзнавайки, че разполага едва с части от секундата, той сви показалеца си и натисна спусъка.
— Негодник!
Някакъв предмет, дошъл незнайно откъде, улучи американеца в момента, в който откриваше огън, и го разсея.
— Какво… — заекна той, облегнат на парапета. Видя обекта да изчезва зад ъгъла на къщата и разбра, че отново е пропуснал. — Damn[26]!
— Грубиян!
Нещо отново го удари по главата. Вдигна ръка, за да се предпази, и се опита да разбере какво става.
Дона Граса го налагаше с дамската си чанта. С разрошени коси и гневен поглед, тя сипеше по него обиди и удари с чантата.
— Идиот!
Агентът бе забравил за майката на заподозрения. Трясъкът от разбиването на ключалката я бе събудил и уплашил и когато бе чула мъжа да вика сина й по име и да влиза в стаята й, тя бе застанала нащрек. Като бе видяла, че мъжът стреля през прозореца, тя бе разбрала какво става и майчинският инстинкт, по-силен от всякога, бе реагирал моментално.
— Отдръпнете се! — заповяда Кронгард, като се изправи и отблъсна възрастната жена с ръка. — Пуснете ме да мина!
Агентът от ЦРУ прекоси стаята и коридора бегом с пистолет в ръка, молейки се да не е закъснял, когато излезе на улицата. Един-единствен въпрос се въртеше в ума му: как щеше да обясни в Лангли, че старица, която дори не бе с всичкия си, му бе попречила да ликвидира човека, убил Франк Белами?
XXI
Трясъците уплашиха Мария Флор. В началото помисли, че са пиратки, и се подразни — чудеше се що за хора биха решили да гърмят по това време близо до дом за възрастни хора, но изостави тази мисъл в момента, в който видя задъхания Томаш на входа да тича към автомобила.