Мария Флор се бореше да възприеме идеята. Подобно обяснение й се струваше толкова шокиращо, че ако го бе чула от някой друг, нямаше да повярва.
— Това има ли нещо общо с разкриването на загадките, оставени от мъртвия директор на ЦРУ?
— Така мисля.
— Тогава какво толкова важно се е случило на тази конференция?
Томаш бавно протегна ръка и взе една от книгите на лавицата. Творбата бе на немски, със заглавие Die Ableitung der Strahlungsgesetze, с автор Макс Планк.
— Както вече ти разказах в Лисабон, квантовата теория възниква през 1900 г. от едно странно изявление на Макс Планк, свързано с излъчването на енергия от черните тела — припомни той. — Онова, което ученият по-късно нарича "отчаян акт" да се опита да обясни необяснимото, е допускането на възможността светлинните източници да излъчват енергия на "порции", или кванти. Идеята била толкова екстравагантна, че никой не я взел на сериозно. — Томаш посочи друга книга на рафта, тази на Айнщайн. — С изключение на този господин. При проучванията си върху фотоелектричния ефект, проведени през 1905 г., Айнщайн развива идеята на Планк и установява, че светлината не съществува в цялостна форма, а се излъчва на "порции" частици — т. нар. кванти.
— Всичко това ми го обясни онзи ден в лабораторията на "Гулбенкян".
— Така е — съгласи се той. — Но е важно да припомня тези две първи открития, за да разбереш онова, което ще ти кажа. Забележи, че като говорели за енергия и "порции", или кванти, Планк и Айнщайн изненадващо създали квантовата теория. Това е голяма ирония, тъй като до смъртта си и двамата вярвали, че реалността е различна от описаната в теорията, която двамата установили.
Мария Флор поклати глава.
— Какво означава това? Нима не вярвали в откритието си?
Историкът посочи снимката на Айнщайн и Бор.
— Истинските последствия от тези две открития стават ясни едва през 1927 г. по време на петия Солвеевски конгрес — обясни той. — Все пак Айнщайн и Планк били класически учени, убедени, че действителността съществува извън нас, че съществува, независимо от присъствието ни и за всичко случващо се има някаква причина и предопределена цел, сякаш Вселената е гигантски механизъм, при който всяко събитие има своя произход и универсална причинно-следствена връзка. В началото те предположили, че квантовата хипотеза ще се окаже предизвикателство за класическите възгледи, но не подозирали, че тя ще предизвика революция.
— Тогава кога е настъпила пълната промяна?
— Нека не бързаме. — Томаш посочи дребничкия мъж, който се разхождаше по брюкселската улица с Айнщайн. — След като Планк и Айнщайн дали началния изстрел, на сцената излязъл този симпатяга. Датчанинът Нилс Бор заминава през 1912 г. за Манчестър, за да работи с Ърнест Ръдърфорд — физика, който година по-рано бил открил планетарната структура на атомите. Обаче имало проблем, който Ръдърфорд не успявал да разреши. Състои се във факта, че според уравненията на Нютон и Масуел, след като изразходват енергията си, електроните, които орбитират около атомното ядро, трябвало непременно да паднат в него за една милиардна част от секундата. Само че това не се случвало в реалния свят. Как да си обяснят тази мистерия? Бор се заел с въпроса и смело пренебрегнал уравненията на Нютон и Максуел — нещо немислимо по онова време. Той се вдъхновил от идеята за квантите, за да установи, че съществуват ограничен брой орбитали, които електроните могат да заемат, и когато губят енергия, те преминават чрез квантови скокове от по-голяма към по-малка орбитала, докато стигнат до минимална такава и не могат да продължават повече, което означавало, че не изпадат в ядрото на атома. Датският физик направил изчисления и прогнози, които последователните експерименти изцяло потвърдили, доказвайки, че моделът е истински.
— Това ли е обяснението за стабилността на атомите?
— Точно това. Проблемът е, че като разнищил тази загадка, Бор повдигнал други, по-важни въпроси.
След като върна книгата на Макс Планк на мястото й, историкът взе от лавицата други две книги на немски — Quantentheorie und Philosophic: Vorlesungen und Aufsatze[53] на Вернер Хайзенберг, и Geist und Materie[54] на Ервин Шрьодингер.
— Последствията от откритията на Бор внесли смут сред физиците. Нищо от това не се връзвало с познатата теория и учените осъзнали, че е нужно да се развие нова теория, която да обясни експерименталните наблюдения. Предизвикателството било прието от ученик на Бор през 1925 г. Младият немски физик Вернер Хайзенберг се усамотил на германския остров Хелголанд и се заел с изучаването на спектралните линии[55], породени от квантовите скокове на електроните. След няколко дни той съставил числова матрица, основаваща се единствено на връзките между наблюдаваните признаци. По този начин Хайзенберг, който по-късно разчитал на помощта на Макс Борн и Паскуал Йордан, за да завърши тази задача, се превръща в основоположник на квантовата механика, способна да прави прогнози, които съответствали с проведените наблюдения и до момента нямали задоволително обяснение. Така започнала втората квантова революция.
55
Тъмна или светла линия на фона на хомогенен оптичен спектър, резултат от взаимодействието между атоми, молекули или атомни ядра с един фотон. — Б. пр.