По нейно настояване, Флин веднага я откара в „Уориърс Пийк“, а Дейна и Зоуи ги последваха. Бе усилил радиатора до край и я бе завил с одеяло от багажника, пропито с миризмата на Мо. Въпреки това Малъри все още трепереше.
— Имаш нужда от гореща вана и още нещо. Чай или супа. — Флин прокара треперещи пръсти през косите си. — А може би бренди.
— Всичко това — обеща тя — веднага щом предам ключа. Не мога да бъда спокойна, докато е у мен. — Притисна го към гърдите си. — Струва ми се невероятно, че е в ръката ми.
— И на мен. Може би, ако ми обясниш какво се случи, и двамата ще го проумеем.
— Той се опита да ме обърка, затова ни раздели. Целта му бе да ме накара да се почувствам самотна и уплашена. Но явно мощта му не е безгранична. Не можа да задържи никоя от трите ни в илюзорен свят. Нито пък теб. Връзката помежду ни е по-силна, отколкото е предполагал. Поне аз мисля така.
— Мога да го приема. Трябва да призная, че ходът му с Рода беше доста хитър.
— Явно съм го накарала да побеснее. Знаех, че ключът е в къщата. — Загърна се по-плътно с одеялото, но все още не можеше да почувства топлина. — Не се изразявам достатъчно добре за вестника ти.
— Не се тревожи. Ще го редактирам. Как разбра?
— Направих избора си на тавана, когато той ми показа нещата, които толкова силно желаех. Осъзнах, че това е къщата от съня ми, докато с Дейна и Зоуи се качвахме по стълбите. Ателието се намираше на най-горния етаж. На тавана. Знаех, че ключът е на място, където е взето важно решение, както на картините. Отначало мислех, че ще се наложи да преровя всички онези неща и сред тях ще попадна на ясна следа. Но се оказа нещо далеч по-трудно… или далеч по-лесно.
Затвори очи и въздъхна.
— Уморена си. Почини си, докато стигнем. Ще поговорим по-късно.
— Не, добре съм. Толкова беше странно, Флин. Качих се там, горе, и проумях всичко. Моето място, в реалността и в съня, опитът му отново да ме върне в онзи сън. Накарах го да мисли, че е успял. Спомних си напътствията и видях картината в съзнанието си. Знаех как да я нарисувам, всяко движение бе в главата ми. Третата от серията. — Обърна се към него. — Ключът не съществуваше в света, който той бе създал за мен. — Открих го в творението, което имах смелостта да създам. Ако можех да видя красотата му и да я превърна в реалност. Той ми даде силата да пренеса този ключ в илюзорния свят.
„Да го изкова — помисли си Малъри. — С любов“.
— Обзалагам се, че е готов да се изяде от яд.
Тя се засмя.
— Да, още един повод да се чувствам доволна. Чух ви.
— Какво?
— Чух как ме викахте. Особено ти. Не можах да отговоря. Извинявай, зная колко се безпокоеше за мен. Но не биваше да му показвам, че те чувам.
Флин сложи ръката си върху нейната.
— Не можех да стигна до теб. Не знаех какво е истински страх до онзи миг.
— Отначало се боях, че това е поредният му номер. Хрумна ми, че ако се обърна и те видя, ще се пречупя. Болят ли те ръцете? — Малъри вдигна глава и притисна устни към изранените му кокалчета. — Моят герой. Герои — поправи се тя и хвърли поглед назад към Мо.
Задържа ръката си в неговата, докато преминаваха през портите на „Уориърс Пийк“.
Посрещна ги Роуина, облечена с огненочервен пуловер. Малъри забеляза, че в очите й проблясват сълзи, докато върви по площадката към тях.
— Толкова се радвам, че си добре.
Докосна бузата й и най-сетне непоносимият студ, от който все още не бе престанала да трепери, изчезна и я обля приятна топлина.
— Да, добре съм. Нося…
— Не бързай. Ръцете ти. — Роуина сложи своите под дланите на Флин и ги обърна. — Тук ще остане белег — каза тя. — Под третото кокалче на лявата ти ръка. Това е символ, Флин. Вестител и воин.
Сама отвори задната врата на колата и Мо изскочи, за да я поздрави с въртене на опашка и близване.
— Ето го и храбрия страховит герой. — Прегърна го, а след това застана на пети и изслуша внимателно тирадата му от лай и ръмжене. — Да, било е страхотно приключение. — Сложи ръка на главата му и се усмихна на Дейна и Зоуи. — За всички ви. Заповядайте, влезте.
Мо не чака втора покана. Профуча по плочките и право през прага, където стоеше Пит. Той изразително повдигна вежди, когато кучето се втурна покрай него, а после погледна Роуина.
Тя се засмя и хвана Флин под ръка.
— Имам подарък за предания, храбър Мо, ако не възразяваш.
— Разбира се. Вижте, оценяваме гостоприемството ви, но Малъри е доста изтощена, така че…
— Добре съм. Наистина.
— Няма да ви задържим дълго. — Пит ги покани в стаята, където бе портретът. — Задължени сме ви. Никога не бихме могли да ви се отплатим. Каквото и да стане по-нататък, това, което направихте, не ще бъде забравено.