Пит повдигна брадичката на Малъри и докосна устните й със своите.
Зоуи побутна Дейна.
— Щом сме „всички за една“, и ние заслужаваме същото.
Той погледна към тях и чаровно им се усмихна.
— Моята любима е ревниво създание.
— Нищо подобно — възрази Роуина и взе от масата нашийник с ярки ивици. — Това са символи на смелост и преданост. Червеният цвят символизира смелостта, синият приятелството, а черният закрилата.
Приклекна до Мо, свали овехтелия му избелял нашийник и сложи новия. За изненада на Флин, по време на ритуала той зае горда поза, като рицар, удостоен с орден.
— Готово. Какъв красавец. — Роуина целуна Мо по носа и се изправи. — Нали ще го водиш тук понякога? — попита тя Флин.
— Разбира се.
— Кейн ви подцени. Всичките, смелостта, духа и упоритостта ви.
— Едва ли отново ще допусне същата грешка — отбеляза Пит, но Роуина поклати глава.
— Днес е ден за празнуване. Ти си първата — обърна се тя към Малъри.
— Зная. Държах веднага да ви донеса ключа. — Понечи да й го подаде, но се спря. — Почакай. Искаш да кажеш, че съм първата, която някога е откривала ключ?
Роуина мълчаливо се обърна с лице към Пит. Той пристъпи към резбован сандък под прозореца и повдигна капака му. Синята светлина, която засия, накара Малъри да настръхне. Но бе различна от мъглата, по-топла и ярка.
Пит извади стъкленото ковчеже, което я излъчваше, и очите на Малъри се насълзиха.
— Душите на трите дъщери.
— Ти си първата — повтори Пит, когато сложи ковчежето върху мраморен пиедестал. — Първата смъртна, която ще завърти първия ключ.
Отдръпна се встрани и спря на крачка разстояние. „В ролята на воин и пазител“, помисли си Малъри. Роуина застана от другата страна и сините сияния зад стъклените стени се раздвижиха.
— На теб се полага честта — тихо каза Роуина. — Ти си единствената, която може да завърти ключа.
Малъри го стисна още по-здраво в ръката си. Трудно й бе да овладее препускащото си сърце. Опита се да си поеме дълбоко дъх, но напрежението стягаше гърлото й и въздухът влезе през него на пресекулки. Докато се приближаваше, светлината изпълни цялата стая, а сякаш и целия свят.
Пръстите й затрепериха, но тя стисна зъби. В този съдбовен миг ръката й трябваше да бъде спокойна.
Пъхна ключа в първата от трите ключалки на ковчежето. Сиянието, което се надигна от метала и се вля в пръстите й, издаде надежда. Малъри завъртя ключа.
Стори й се, че дочу звук, подобен на тиха въздишка. Докато тя заглъхваше, ключът се изпари от ръцете й.
Първата ключалка изчезна и останаха две.
— Няма я. Просто вече я няма.
— Нов символ за нас — каза Роуина и сложи ръка върху ковчежето. — Както и за тях. Само още два ключа.
— Сега ли… — „Те плачат вътре“, помисли си Дейна. Почти чуваше риданията им и те разкъсваха сърцето й. — Сега ли ще теглим жребия коя от нас ще бъде следващата?
— Не днес. Нека умовете и сърцата ви си починат. — Роуина се обърна към Пит. — Сигурно в приемната има шампанско. Ще правиш ли компания на другите ни гости? Искам да остана за малко насаме с Малъри. После ще дойдем при вас.
Повдигна стъкленото ковчеже и внимателно го постави обратно на мястото му. Когато с Малъри останаха сами, тя се обърна към нея.
— С Пит наистина сме ти безкрайно задължени и никога не бихме могли да ти се отблагодарим.
— Съгласих се да потърся ключа и бях възнаградена за това — възрази Малъри. Погледна към сандъка и си представи ковчежето в него. — Сега се чувствам виновна, че приех парите.
— Те не означават нищо за нас, уверявам те. Други са ги получавали и не са полагали усилия. Някои опитаха и се провалиха. А ти вложи онези пари в нещо смело и интересно. — Роуина се приближи и хвана ръцете й. — Впечатлена съм. Но когато говоря за дълг, нямам предвид долари и центове. Ако не беше моята грешка, нямаше да има стъклено ковчеже, ключове и ключалки. Нямаше да преживееш онова, с което се сблъска днес.
— Ти ги обичаш.
Малъри посочи към сандъка.
— Като сестри. Скъпи по-малки сестри. Е… — Роуина застана с лице към портрета. — Надявам се, че отново ще ги видя така. Мога да ти направя подарък, Малъри. Имам право. Ти отказа онова, което ти предложи Кейн.
— Не беше истинско.
— Би могло да стане. — Обърна се към нея. — Мога да го превърна в реалност. Това, което чувстваше и знаеше, всичко, което беше дълбоко в теб. Мога да ти дам силата, която притежаваше в неговата илюзия.
Замаяна, Малъри бавно се отпусна на страничната облегалка на едно кресло.
— Можеш да ми подариш рисуването?
— Познавам копнежа, радостта и болката, които напират в теб и търсят израз. — Роуина се засмя. — Дарбата да ги въплътиш в картина носи неизмеримо удовлетворение. Можеш да я имаш. Моят подарък за теб.