Ставаше ми все по-трудно да се вържа за това черно-бяло въже. Бях обещала на Драйфа, че няма да съм страхливка. Но нима имаше страхливец, който възнамеряваше да се обърне и да хукне? Никога не бях и помисляла, че мога да избягам от битка, но все още се изненадвах от истинските чувства на пилот. Колко много ме болеше, когато изгубихме Бим и Утринна роса, колко смазана се чувствах понякога.
Възможно ли бе нещо подобно за кратък момент да стане причината татко да избяга? И ако се беше случило, можех ли да се зарека, че няма някой ден да направя съвсем същото?
Заобиколих един отломък и едва не закачих крилото на Драйфа.
— Стига, Пумпал — обади се тя. — Мисли над играта. Не откъсвай очи от топката.
— Каква топка?
— Извинявай, метафора от лигата.
— Не съм участвала в много игри. — Работниците получаваха билети като награда за отлични заслуги. Но беше добре да говорим за нещо, да се разсея от тревогите, които ме измъчваха. — Почти не знам какво си правила. Не беше ли нещо свързано с хавърбайкове? Летеше ли?
— Не точно — отвърна Драйфа, докато лавирахме напред и назад, а крелянски кораб — както бе в упражнението — ни преследваше упорито. — Дигбол лигата получава подемни пръстени, които са твърде малки за корабите. Нашите байкове могат да достигнат пълни три-Д на малки тласъци, но всеки байк има определено време във въздуха. Част от стратегията е да знаеш кога да използваш това време.
Тя ми се стори замислена и тъжна.
— Липсва ли ти играта? — попитах.
— Малко. Най-вече екипът ми. Това обаче е много по-хубаво. — Огън от деструктор се пръсна край нас. — По-опасно. По-вълнуващо.
Направихме вълнообразна маневра и се разделихме в противоположни посоки под тежкия обстрел с деструктори. Драйфа остана да преследва целта, докато аз направих лупинг и се спуснах надолу, за да осигуря огнева подкрепа, докато преследвам врага.
На следващия завой настигнах Драйфа. Нашата цел летеше съвсем ниско, едва на стотина фута от земята. Ние се спуснахме и вдигнахме облаци синьо-сива прах зад нас, префучахме покрай отломки, паднали в древността. Те отдавна бяха проверени за подемни пръстени и лежаха като скелети в разровен гроб.
— И така — рече Драйфа, докато летяхме през долини в преследване на целта, — кажи за теб. Никога не си разказвала какво си правила преди ЗСД.
— Не трябва ли да „мислим над играта“?
— Да, с изключение на случаите, когато съм любопитна.
— Ами… бях ловец на плъхове.
— За някоя от протеиновите фабрики ли?
— Не, действах соло. Скаутите на фабриката ловуват в долните пещери, затова си направих харпун и обикалях по-далечните пещери, хващах плъховете сама. Мама продаваше месото на работниците, когато се прибираха.
— Леле. Ти си била страшна работа.
— Мислиш ли?
— Абсолютно.
Усмихнах се, стана ми приятно.
Креляните се обърнаха и ускориха нагоре.
— Влизам — предупредих и включих на свръхскорост. Понесох се под ъгъл и джи форсът се качи на максимум.
Тази вечер, помислих си за креляните, останките ви от пепел ще се смесят с праха на планетата, а вятърът ще разнася виковете ви на болка. Влязох в следата на кораба и се приближих достатъчно, за да включа ОМП и да сваля щита му.
Драйфа прелетя покрай мен, огънят от деструкторите ѝ проехтя над сигнала, който ми съобщаваше, че щитът ми е свален. Крелянският кораб избухна на разтопени парчета.
Драйфа извика възторжено, но след това аз се изчервих, спомних си къде ме бяха отвели мислите ми. Прах при прахта и викове носени от вятъра ли? Подобни неща, които навремето толкова ме възпламеняваха, сега ми се струваха… не бяха точно думите на герой, по-скоро на човек, който се опитва да говори като герой. Татко никога не би казал подобни неща.
Докато реактивирах щита си, заблестя светлина на комуникационния панел, показа ми, че Коб слуша.
— Добре свършена работа — отбеляза той. — Вие двете сте добър екип.
— Благодаря, Коб — отвърнах.
— Би било още по-добре, ако Пумпал може да прекарва време с останалите от нас — добави Драйфа. — Вместо да спи в пещерата си.
— Кажи ми, когато възнамеряваш да отнесеш въпроса към адмирала — засече я Коб. — Тогава ще изляза от сградата, за да я слушам, докато ти крещи. Коб край.
Светлината угасна и Драйфа се изравни с мен.
— Начинът, по който се отнася към теб, е тъп, Пумпалче. Ти си страшна работа. Вземи само нещата, които винаги казваш.