— Благодаря — отвърнах. Усетих как бузите ми пламнаха. — Сега вече тези неща обаче ме карат да се срамувам.
— Не им позволявай да те сломят, Пумпал. Бъди каквато си.
А каква бях? Вдигнах поглед нагоре и се попитах дали симулацията прави дупки сред отломките — дали ти позволява да видиш небето над пояса.
Направихме още няколко упражнения преди Джорген да ни повика да се подредим. Ние се реехме на място и аз проверих часовника на таблото. Беше едва 1600? Все още ни оставаха няколко часа тренировки. Да не би Коб да имаше намерение да ни пусне рано и да ни остави повече време за центрофугата както вчера?
— Добре — заговори Коб по радиото. — Готови сте за следващия урок.
— Ще използваме ли деструктори? — възкликна Кималин.
Наведох се напред на седалката и погледнах към кокпита ѝ. Биехме се с деструктори от седмици.
— Извинявам се — усети се тя. — Поувлякох се.
Крелянски бомбардировач се появи пред нас. Беше по-голям и мощен от обикновените крелянски кораби. Беше със същата форма, но в средата, между крилата, носеше огромна животозаличаваща. Бомбата беше дори по-голяма от кораба. Потръпнах, когато си спомних последния път, когато бях видяла такава — когато с Бим я преследвахме.
Показа се сцена: истински хаос по време на битка, някои от корабите крелянски, други на ЗСД.
— Наземните ни оръдия имат обхват от сто и двайсет километра от Висина — уточни Коб. — Оръдията трябва да са достатъчно големи, за да поразят крелянски кораби през щитовете — да не говорим, че трябва да са достатъчно големи, за да раздробят едри отломъци, за да изгорят, докато падат. Като са толкова големи, функционалната им арка си има лимит. Много са добри за далечни обекти, но не уцелват близки.
— Ако креляните се спуснат достатъчно ниско — около шестстотин фута от земята, — минават под обхвата на големите оръдия. По-малките оръдия, като онези, на които се е обучавала Странница, не могат да пробият крелянските щитове. Ако изтребителите не изключат щитовете с ОМП, малките оръдия няма да свършат работа.
Симулацията освети определен кораб сред онези, които се биеха в далечината. Друг бомбардировач.
— Креляните ни разсейват с битки и падащи отломки, след това често се опитват да промъкнат бомбардировач, който носи животозаличаваща — продължи Коб. — Трябва винаги да сте нащрек, да наблюдавате, да съобщавате за животозаличаващи. Ще ви предупредя, че те са използвали примамки.
— Ние съобщаваме — обади се Драйфа, — и след това я обстрелваме, нали? Или още по-добре — първо стреляме, след това докладваме.
— Ако го направите — отвърна Коб, — ви чака проблем. Животозаличаващите са често така направени, че да експлодират, ако бъдат повредени. Ако стреляте по някоя от тях в неподходящ момент, ще избиете десетки колеги пилоти.
— О — възкликна Драйфа.
— Единствено адмиралът или действащият команден състав могат да дадат разрешение за стрелба по животозаличаваща — обясняваше Коб. — Често можем да прогоним бомбардировач като го заплашим — животозаличаващите са ценни и доколкото знам, трудно се правят. Ако по този начин не се получи, адмиралът ще изпрати специален щурмови екип, който да свали бомбардировача.
— Бъдете крайно предпазливи. Огнен рай е дълбоко под повърхността и единствено пряко попадение отгоре може да достигне достатъчно дълбоко, за да навреди, но при разрушаването на животозаличаваща от прекалено близо — дори от четирийсет или петдесет километра — може да унищожи Висина с вълната, която се вдига след взрива. Така че ако забележите бомбардировач, се обаждате незабавно, след това оставяте някой с опит, данни и власт да реши какво да правите. Разбрахте ли?
Неколцина измърмориха „Разбрано“. След това Джорген ни накара да повторим един след друг. Може и да се отнасяхме доста остро с него, но ангели небесни… той беше изключително дразнещ понякога.
— Чудесно — заговори отново Коб. — Командире, прекарай хората си през това бойно поле. Ще разиграем сценарии, в които практикуваме забелязване, съобщаване и… да, сваляне на животозаличаващи. Някакви предположения колко често ще взривявате и себе си?
Оказа се, че се взривяваме непрекъснато.
Упражненията с животозаличаващи бяха сред най-трудните, които бяхме правили. През първите ни дни на летене се бяхме научили да правим така нареченото пилотско сканиране. Бърза преценка на всички неща, които трябваше да имаме предвид, докато летим: индикатори на бустерите, навигационни инструменти, височина, комуникационни канали, партньори, останалите от екипа, терена… още поне десет неща.
Влизането в битка добавяше още за наблюдение. Нареждания от щурмовия командир или от Висина, тактика, враг. Усетът на пилота към обстановката бе една от най-изтощителните части от работата.