Това бе обратното на онова, на което ни учеше Коб.
На път към овощната градина извън базата, забелязах, че радиото ми мига. Ем-бот искаше да говори с мен. С огромно усилие го убедих да престане да се намесва в линията ми, докато се обучавам. Бе много вероятно някой да ни чуе.
— Здрасти — обадих се аз. — Отегчен ли си?
— Аз не се отегчавам. — Той замълча. — Но ще ти кажа, че мога да мисля хиляда пъти по-бързо от човешкия мозък — така че дванайсет часа за теб е сравнително дълго време. За мен обаче е много дълго време.
Усмихнах се.
— Ама мнооооого дълго — добави той.
— Какво мислиш за днешното обучение?
— Водих си внимателно бележки за по-нататък — рече той. Повечето вечери преглеждах с Ем-бот какво съм сбъркала. Неговите програми предлагаха отличен анализ на летенето ми. Той понякога имаше коментари, които не бяха твърде ласкателни, но нощните прегледи доказаха, че са ефективни и ми помогнаха да оправя начина си на летене — и аз почувствах, че се справям по-добре от когато и да било.
Не бяхме излизали да летим повторно. Дърдорко извади Грав капс на кораба и щитовете, за да ги разглоби и документира. За тази работа не можех да му помогна, но нямах нищо против, тъй като имах достатъчно упражнения, които занимаваха мислите ми.
— Наистина ти трябва помощ срещу бомбардировачите — каза ми Ем-бот. — Днес умря или разруши града седемнайсет пъти, а успех постигна едва два пъти.
— Благодаря ти, че ми напомни.
— Старая се да ти бъда от помощ. Разбирам, че човешките спомени избледняват и са непълни.
Въздъхнах и излязох от овощната градина, започнах по-отегчителната част от връщането у дома.
— Битките бяха интересни — заяви Ем-бот. — Аз съм… много се радвам, че преживя някои от тях.
Крачка след крачка. Кой да помисли, че седенето в кутия, при което се движат единствено ръцете, може да е толкова уморително? Умът ми се чувстваше така, сякаш бе изтръгнат, наложен с пръчка до смърт от някой варварин, след това натъпкан обратно вътре.
— Ти си много привлекателна и интелигентна — продължи Ем-бот. — Спенса? Подпрограмата ми за морална подкрепа функционира ли? Ти си двукрако. И много ефикасно превръщаш кислорода във въглероден двуокис, съществен газ за растителния живот…
— Просто съм уморена, Ем-бот. Напоследък много ми се събра.
— Деветнайсет битки! Въпреки че четири от тях бяха същите, само обърнати от различен ъгъл и представени с няколко характерни действия на врага.
— Да, това са исторически битки — отвърнах. — Както Коб каза…
Замълчах.
— Спенса? — попита той. — Не чувам стъпки. Да не би за момента да не си двуного?
— Исторически битки — повторих и осъзнах нещо, за което трябваше да се сетя отдавна. — Те имат записи на стари битки.
— Те следят движението на всичките си кораби — напомни ми той — и имат данни от скенер на движението на врага. Подозирам, че пресъздават триизмерни модели за обучение и анализ.
— Мислиш ли… че имат запис на Битката за Висина? Битката, от която…
От която татко е дезертирал.
— Сигурно го имат някъде — продължи Ем-бот. — Това е най-важната битка в историята на твоите хора! Основата за… О! Баща ти!
— Може да мислиш хиляди пъти по-бързо от човешкия мозък — отвърнах, — но ти трябваше толкова време, за да загрееш един простичък факт.
— Аз забавям разговорите. Ако насоча пълното си внимание, ти трябват няколко минути според относителното време, за да изречеш една, единствена сричка.
Да, това се връзваше.
— Записът от битката на татко. Ти можеш ли… да го вземеш? Да ми го покажеш?
— Мога да прихвана единствено онова, което те предават в момента — отвърна той. — Струва ми се, че ЗСД се опитват да минимизират радио комуникациите, за да не привличат вниманието на очите.
— На какво? — попитах.
— На очите. Аз… нямам представа какво е това. В това отношение има дупка в депата ми за спомени. Ха. — Корабът ми се стори искрено учуден. — Спомням си този цитат: „Използвай физически корди за пренос на данни, избягвай предавания и сложи щитове на по-бързите процесори. В противен случай рискуваш вниманието на очите“. Това е всичко. Любопитно…
— Значи може нашите комуникации да не са чак толкова примитивни колкото винаги казваш. Може би те просто внимават. — Тръгнах отново. Раницата ми се струваше толкова тежка, сякаш бе пълна с гилзи.
— Така или иначе — заяви Ем-бот — предполагам, че има архив някъде в базата. Ако имат запис на Битката за Висина, там е първото място, на което трябва да се провери.