— И така — заговори Драйфа на ухото ми, — колко ще свалиш днес, Пумпал?
— Ами… най-доброто постижение в една битка е на пилот с позивна Хитрец. Дванайсет преки попадения, девет с помощ. Предполагам, че ще бъде проява на арогантност да го надмина, затова ще се стремя към същите цифри.
Очаквах Драйфа да се изкиска, но тя ми се стори сериозна, когато заговори.
— Дванайсет и девет, а? Това не ми се струва много.
— Като знаем, че в повечето случаи креляните изпращат трийсетина кораба, значи е добре.
— Днес са седемдесет и пет — напомни ми Драйфа. — Лесни мишени, ако от ЗСД ни разрешат да влезем в битка. — Тя премести своето Поко малко по-напред и аз я последвах.
— Вие двете къде си въобразявате, че сте тръгнали? — попита Джорген.
— Просто се опитваме да намерим място с по-добра видимост към бойното поле — обясних.
— Не става. Върнете се във формацията. Заповедите ни са да останем на тази позиция.
Подчинихме се, но мен ме сърбяха ръцете да се включа в битката. Докато седях и чаках, започнах отново да усещам умората.
— Да се обадим на Коб — предложих. — Да видим дали няма да е добре да изпратим два изтребителя да огледат.
— Сигурен съм, че имат скаути, които оглеждат — заяви Джорген. — Стой на позиция, Пумпал.
— Ей, Артуро — обади се Еф Ем. — Според теб колко далече е битката?
— Мен ли питаш? — отвърна той.
— Ти си най-умният.
Последва мълчание.
— Казвай? — подкани го Еф Ем.
— Ами — заговори Артуро. — Извинявай. Просто… очаквах Нед да избълва някоя умнотия. Все още е като инстинкт. Чакай, сега ще изчисля разстоянието съвсем точно. — На комуникационната конзола светна лампичка. — Коб, на какво разстояние е битката?
— На около петдесет километра — отвърна Коб. — Стойте по местата си, кадети. Ескадра Победа почти е излязла от пещерите и ще ви сменят веднага щом се вдигнат. — Светлината угасна.
— Страхотно пресмятане, Амфи — обърна се Еф Ем към Артуро.
— За мен е знак на истинска интелигентност да разбереш, когато някой друг е свършил работата вместо теб — отвърна той. — От това ще излезе страхотна поговорка, нали, Страннице? Ще я използваш ли понякога?
— Ами… благословени да са звездите ти.
— Не е честно — заяви Драйфа. — Би трябвало да участваме в битката. Вече почти не сме кадети, а на мен ми писна от симулации. Нали така, Пумпал?
В далечината проблясъците показваха къде умират мъже и жени. Хората губеха приятели, както аз бях изгубила.
Не ми беше никак приятно, че тази пропълзяваща, скрита тревога бе успяла да изпълни сърцето ми. Това колебание, този страх. Днес беше по-силен, може би защото бях уморена. Може би ако влезех в битка, щях да се докажа… пред себе си.
— Точно така, Драйфа — отвърнах. — Би трябвало да убиваме креляни, не да убиваме времето си.
— Правим каквото ни е наредено — отвърна Джорген. — И не спорим с командирите. Направо е забележително, че твърдите, че вече почти не сте кадети, след като трябва да разберете какво представлява командната структура.
Прехапах устни, след това усетих как лицето ми пламва от срам. Той беше прав. Тъпият му Досадник.
Насилих се да чакам новите, които щяха да ни сменят. Сигурно бяха от резервите, скрити в хангари — заедно с изтребителите — в дълбоките пещери. Това бе внимателно постигнат баланс; не можехме да рискуваме една бомба да заличи ЗСД като унищожи Висина. Но на всички кораби, които не бяха на разположение, им трябваше време да се прекарат с асансьорите.
Най-сетне линията на Коб светна отново. Потиснах въздишка. Истината бе, че днес не бяхме във форма за битка — не и след дългите упражнения. Подготвих се за връщане.
— Крелянска ескадрила — предупреди Коб. — Осем кораба.
Какво?
— Намират се на 125-111-1000 — продължи Коб. — Една от двойките скаути са ги засекли да се промъкват на ниска височина. Командире, подкреплението ви е все още на пет до десет. Трябва да се включите.
Да се включим.
— Разбрано, командване — отвърна Джорген.
— Това са стандартни крелянски прихващачи, доколкото са могли да определят скаутите — обясни Коб. — Адмиралът нареди да се приближите и да дадете визуално потвърждение, че сред тях няма бомбардировач. След това да ги унищожите или да ги прогоните.
— Наземните оръдия ще чакат; стрелбата по време на битка е добър начин да убият нашите хора. Ако обаче успеете да включите ОМП при изтребител, който ви е избягал, малките наземни оръдия ще се справят с тях. Ако пък успеете да ги примамите достатъчно високо, големите оръдия може и да успеят да ги прихванат. — Коб замълча. — Включвам корабите ви към радиото на общата битка. Успех, кадети. Слушайте командира си; не забравяйте обучението. Това тук е истинска битка.