Светлината угасна.
— Най-сетне! — възкликна Драйфа.
— Искам разгърната формация — започна Джорген. — Чухте координатите. 125-111-1000. Това е близко до земята. Следете я. Движение!
Разпръснахме се в широка формация по двойки. Аз и Драйфа, Джорген и Артуро, Еф Ем и Кималин. Полетяхме между двата върха, заобиколихме от изток към посочените координати. Видяхме ги почти веднага — осем крелянски кораба, които летяха във формата на U.
— На ваше разположение сме, командире — прозвуча женски глас по общия канал. — Клас Вал. Рейнджър седем, позивна Плащ.
— Рейнджър осем, позивна Подчертавам — добави мъжки глас.
Клас Вал. Сигурно това бяха скаутските кораби; все още не ги виждах, но те щяха да участват заедно с нас в битката.
Умората ми се стопи, заменена от вълнение. Случваше се. Истинска битка. Не беше случаен сблъсък, бяхме получили заповеди да свалим вражеската ескадрила.
— Благодаря за помощта, скаути — отвърна Джорген. — Заповедта ни е да дадем визуално потвърждение за статута на бомбардировач сред тези. Двойка Рейнджър, искам да координирате това с Командване полети. Моите Поко заемат разгърната формация и ще се опитат да разделят врага на отделни кораби. Уверете се, че сме идентифицирали всеки кораб.
— Потвърждавам — отвърна Плащ.
— Добре, екип — продължи Джорген. — Свръхскорост на Маг-3, щом ги пресрещнем, се спускате на скорост за близък бой. До всички, свалете колкото можете и наблюдавайте партньора си. — Той издиша. — Звездите да ви пазят.
— И теб, командире — отвърна Артуро.
И двамата ми се сториха разтревожени. Решителността ми започна да се топи. От това не ми стана никак приятно. Нямаше да стана страхливка.
— Тръгвайте! — подкани ни Джорген.
— Да! — извика Драйфа и включи на свръхскорост.
Последвах я, разцепих небето с неочаквано подадената скорост към врага. Беше точно както в симулациите. Креляните се разпръснаха и веднага след това атакуваха. Не се занимаваха да покриват партньорите си; продължиха на по-съвършените си кораби да компенсират нашата по-добра координация.
Не се отделях от задно ляво на Драйфа. Излязохме от свръхскорост със завой надясно, набелязахме си крелянски кораб. Бяхме сред падащи отломки, но те бяха дребни, изгорели високо над нас. Понякога средни късове падаха наоколо, оставяха димни следи, но нито един не беше достатъчно голям за маневри със светлинно копие.
Паднахме до скорост за близък бой и се заехме с целите. Задържах се назад, колкото да съм извън обхват, ако Драйфа включи ОМП. Два изтребителя клас Вал — създадени да избягват засичане от скенери и да разчитат на висока скорост — прелетяха над нас. Те не разчитаха на огнева мощ.
— Плащ — обадих се аз, след като натиснах копчето. — Тук Звездна десет, позивна Пумпал. Корабът, който преследвам, е редовен крелянски прихващач.
— Потвърдено — отвърна Плащ. Не чувах останалата част от гласовете, всеки щеше да докладва отделно. Надявах се двамата скаути да проследят достатъчно, за да идентифицират всеки кораб.
Двете с Драйфа прелетяхме ниско над земята, лавирахме надясно, след това наляво, когато попаднахме на огромен кратер. Драйфа включи на свръхскорост, за да се опита да се доближи достатъчно и да включи ОМП, но се изтегли нагоре, когато креляните поеха нагоре.
Аз ги последвах и Драйфа изруга тихо, остана зад мен.
— Нямаме опашки, Пумпал. Да свалим тази кофа преди да ѝ довтасат на помощ.
— Потвърдено. — Не откъсвах очи от врага. Сензорите на шлема ми — на които напоследък не обръщах внимание — станаха топли. Имах чувството, че мога да предвидя крелянските завои, когато един изскочи от кратера и пое надясно.
Съсредоточи се. Нищо друго нямаше значение. Никакви грижи. Никакъв страх. Само аз, моят кораб и целта.
По-близо.
По-близо.
Почти.
— Хора! Помощ!
Кималин.
Изругах и изгубих концентрация. Преследваха я три опашки. Небесни ангели! Еф Ем заобиколи отзад, опита се да заеме позиция, за да я подкрепи.
Отклоних се от преследването и Драйфа ме последва към Кималин.
— Защитен огън — рекох и двете открихме огън с деструктори, толкова масиран, че трите опашки предприеха защитни маневри и оставиха Кималин да избяга.
— Благодаря — обади се Еф Ем и застана до Кималин. Дадох си минутка, за да видя как Артуро и Джорген водеха битка с трима креляни. Така ожесточено ги нападаха, че те нямаше да посмеят да използват ОМП и да останат незащитени.
— Трябва да набележим самотници — казах на Драйфа, — и да се възползваме от това.
— Дадено — отвърна тя. — На твое три. Става ли?