— Поемам го — отвърнах и я последвах към друг крелянин. Беше съвсем същият като онзи, който преследвахме — същата форма с жиците, провиснали отзад. По нищо не личеше някой от тези да е бомбардировач.
Съобщих какво сме видели, след това подгонихме кораба извън битката. Когато се опита да кривне наляво и да направи кръг, аз успях да включа на свръхскорост и да го върна там, където ни беше удобно. Както бе изолиран, той се опита да ни избяга като увеличи на Маг-3, а след това и на Маг-4.
— Влизам! — предупреди Драйфа. Бустерът ѝ светна от свръхскоростта и изтребителят ѝ изрева напред.
Вече очаквах ходовете ѝ. Бяхме правили това заедно много пъти през изминалата седмица и аз инстинктивно знаех как ще стане. В една съвършена маневра, тя се приближи достатъчно и включи ОМП. Щитът ѝ светна в синьо и се изключи, също и този на крелянина.
Профучах покрай нея, когато тя намали, след това включих деструкторите. Бе почти изненадващо, когато крелянският кораб избухна на разтопени късове. Беше се получило!
Драйфа извика възторжено и двете намалихме. Направих завой и се върнах, за да я прикривам, докато включи отново щита си. Къс от пояса профуча покрай мен и експлодира тихо, когато се блъсна в земята недалеч.
— Това първа кръв ли беше? — попитах и натиснах копче. — Джорген, свалихме един!
— Браво — отвърна той с напрегнат глас.
Огледах останалата част от битката. Те двамата с Артуро все още се опитваха да се справят с трите кораба — а скаутите бяха успели да прогонят единия в обратната посока, пробваха с маневра, много подобна на нашата с Драйфа. Това означаваше…
Три кораба преследваха Кималин. Отново.
— Небесни ангели — подвикнах. — Драйфа?
— Върви, почти съм готова.
Включих на свръхскорост и се отправих отново към главната битка.
— Хора? — повика ни Кималин. — Хора?
— С теб съм — отвърна Еф Ем. — С теб съм…
Еф Ем успя да прогони един от корабите, но друг направи лупинг и застана зад нея. Когато тя се опита да лавира, един от първите три се спусна към Кималин.
Кималин се стрелкаше безсистемно настрани и аз усетих как изпада в паника. Тя не си беше избрала стратегия, която да следва; просто опитваше да се измъкне в серия от маневри.
Ускорих, но около Кималин имаше твърде много огън от деструктори и щитът ѝ пропукваше, когато я уцелваха. Ту влизаше на свръхскорост, ту излизаше.
Не мога да я настигна. Не и навреме.
— Страннице, дръж се! — извиках по общата линия. — Ще пробвам нещо. Еф Ем, всички, ако можете да се изскубнете и да ме последвате, опитайте. Направете обичайното V с мен.
Насочих се към кораба, който преследваше Еф Ем и бе малко по-близо до мен от онези, погнали Кималин. Не стрелях, но описах около него лупинг, минах на сантиметри от земята, вдигнах облак прах. След това се изстрелях нагоре и използвах светлинното копие, за да се захвана за малък къс космически боклук. С огромно усилие извих и го насочих към преследвача на Кималин. Късът мина впечатляващо близо до един от креляните.
Излязох от лупинга и Еф Ем ме последва. Джорген и Артуро се откъснаха от своите преследвачи за момент и направиха същото.
— Това пък защо е? — попита Джорген. — Какво правим?
— Спасяваме Странница — отвърнах. Поне така се надявах.
Всичко зависеше от това дали теорията ми е правилна. Както бях напрегната, насочих се нагоре и включих на свръхскорост. За кратък момент запазихме формацията.
Над нас крелянинът, който преследваше Кималин, се откъсна от нея и се насочи към мен.
— Коб ни предупреди, че креляните се опитват да унищожат командната ни структура — обясних. — Първо елиминират командирите, стига да успеят да ги идентифицират и…
Около мен плисна огън от деструктор.
Точно така.
Изпълних най-сложните лупинги за защита, които знаех, поредицата Барет. Останах впечатлена, че четирима креляни все още ме преследват. Това защити Кималин, но с цели четирима не можех да се справя. Всеки път, когато се опитвах да се изтегля нагоре или да се откъсна от тях, един или два кораба успяваха да ми пресекат пътя. Моят Поко се тресеше, докато правех завои, за да им избягам, и деструкторите валяха по щитовете ми.
Небесни ангели! Небесни ангели! Небесни ангели!
— Идвам, Пумпал — обади се Драйфа. — Дръж се.
Продължавах да им се изплъзвам, деструкторите едва ме пропускаха. Незнайно как забелязах, че Артуро свали един крелянски кораб. От колко време водехме битка? Само два ли бяхме успели да свалим? Къде бяха обещаните подкрепления?
— Още кораби — уведоми ни Джорген.