— Най-сетне — изпъшках и завих.
— Не са наши. Техни са.
Завоят ме насочи право към тях — нова ескадра от шест крелянски прихващана. Извих между тях и някак избегнах сблъсъка. В настъпилия хаос най-сетне успях да набера височина.
Малкият ми трик изглежда ги убеди, че съм важна, защото трима се лепнаха за мен — стреляха с пълната си мощ — докато аз пищях във въздуха. Сензорите ми за близост сигнализираха истерично, а щитовете ми…
Един изстрел ме засегна и щитът ми пропука, след това угасна. Предупредителни светлини заблестяха по целия панел.
Продължих право нагоре, изместих подемния пръстен така, че да е насочен под изтребителя ми. Просто трябваше да набера малко височина…
Зад мен блесна експлозия. Шоковата вълна разтърси незащитения ми Поко. Изрекох бърза молитва към артилериста, който беше зад наземното оръдие, когато — в нов огромен взрив — втори крелянски кораб изчезна от сензорите ми за близост.
Последният крелянски кораб се откъсна от мен и се гмурна извън обхвата ми. Облегнах се на седалката потна, главата ми пулсираше, на конзолата блестяха светлини. Жива. Бях жива.
— Драйфа! — заговори Еф Ем по линията. — Какви ги вършиш?
— Добре съм — изръмжа тя. — Този ще го спипам. Щитът му е почти свален.
Бързо извих кораба и видях, че бойното поле под мен кипи. Кималин — бях сигурна, че е тя — ме беше последвала нагоре и сега се отдръпна. Останалата част от битката бе истинско меле от крелянски кораби и огън от деструктори.
Там. Забелязах, че Драйфа преследва врага, макар да е с опашка от трима креляни. Бях принудена да я оставя без партньор.
Не обърнах внимание на мигащата светлина, която ме предупреждаваше, че щитът ми е свален — нямах време да презареди — и се гмурнах към бойното поле. Насочих огъня на деструкторите си към опашката на Драйфа, но бях твърде далече и изстрелите ми се отклониха. Врагът не се отказа от преследването.
Драйфа бе улучена. След това втори път.
— Драйфа, изтегли се нагоре! — казах ѝ аз.
— Почти го спипах. Никога няма да подобря постиженията, ако ме е страх. — Тя стреля и изключи щита на крелянина пред нея.
Аз включих на свръхскорост и се насочих след тях. Само че гмурванията бяха опасни за тялото и щом Грав кап се изключи, аз усетих джи форса в очите си, как изтласка кръвта в главата ми.
Стиснах зъби, пред очите ми почервеня, когато стигнах групата креляни. Включих ОМП. Нали моят щит нямаше как да бъде свален. Него вече го нямаше.
Не видях колко от тях съм уцелила. Бях прекалено близо, за да си навредя. Изравних, главата ми туптеше, очите ме боляха. Когато зрението ми се върна, започнах превключването на щита и извих глава, за да потърся Драйфа. Беше ли тя в безопасност?
— Под тежък обстрел съм! — обади се Артуро. — Имам нужда от помощ!
— Подкрепленията пристигат! — успокои го Джорген.
Цареше хаос. Едва разбирах кой къде е, въпреки че за момент — което бе истинско постижение — никой не ме обстрелваше.
От дясната ми страна блесна експлозия.
— Скапах го! — похвали се Драйфа.
Ето я. Драйфа беше свалила целта си, но два крелянски кораба продължаваха да я следват.
— Изтегли се нагоре, Драйфа! — казах. — Все още имаш опашка. Качи се в обхвата на наземните оръдия!
Тя се насочи нагоре, най-сетне ме послуша. Последваха я два кораба. Аз превключих щита си, след това поех след нея, опитвах се да помогна, но бях изгубила инерция.
— Щитовете са долу — изръмжа Драйфа.
— Страннице! — повиках я отчаяно и се устремих отчаяно към приятелката си, защото бях твърде далече. — Вземи ги на мушка. Аз свалих щитовете на тази група. Щитовете им са свалени. Стреляй!
— Аз… — Кималин ми се стори нервна. — Аз…
— Можеш, Страннице! Както на симулациите. Хайде!
Светъл лъч от зареден деструктор разряза въздуха над нас, стреля към корабите зад Драйфа.
Пропусна.
Драйфа бе поразена секунда по-късно и крилото ѝ експлодира, пръсна се на парчета. Сините отблясъци под кораба ѝ започнаха да примигват, светлината се губеше.
Не…
Корабът на Драйфа се понесе надолу. От разстояние тя приличаше на поредния отломък.
— Драйфа! — изпищях. — Катапултирай! Измъкни се!
— Аз… — Гласът ѝ беше тих; едва го чувах над предупредителното пищене на нейното и моето табло. — Мога да го контролирам… Мога да извия…
— Подемният ти пръстен е повреден! — съобщих ѝ аз. — Губиш височина. Катапултирай!
— Не. Съм. Страхливка — заяви тя. — Храбра до…
Огнена топка.
Малка експлозия на земята, незначителна сред бурята от разрушение, която цареше на бойното поле.
— Изтеглете се! — нареди Джорген. — Всички да се изтеглят незабавно! Оставете битката на обучените пилоти. Имаме заповед за оттегляне!