Не отговорих.
— Ти наясно ли си, че тук навън е опасно? — продължи Джорген. — Трябва да ти наредя да се върнеш. Ами ако попаднеш сред дъжд от отломки?
Свих рамене. Живеех близо до повърхността от месеци и беше опасно един-единствен път, когато открих пещерата на Ем-бот.
— Спенса — повика ме Джорген. — В името на Северната звезда, качвай се. Аз ще те откарам.
— Ти нямаш ли някое събитие за напудрени богаташи, на което да отидеш?
— Родителите ми все още не знаят, че сме в медицински отпуск, така че съм свободен като теб.
Аз? Свободна? Прииска ми се да се изсмея в лицето му.
Но пък той имаше кола. Това щеше да превърне пътуването, което щеше да трае няколко дни, в няколко часа. Мразех го, задето ми даваше тази възможност, тъй като исках да остана сама. Може би за да страдам. Част от мен знаеше, че няма да се добера до тялото на Драйфа с провизиите в раницата си. Сигурно след ден ходене щях да бъде принудена да се върна.
— Искам да дойда с теб — рече Джорген. — Идеята е супер. Драйфа… тя го заслужава. Донесох материали за погребалната клада.
Престани да се оказваш прав, Джорген, помислих си аз. Накрая заобиколих автомобила и се качих до него. Прахта се беше наслоила чак до бедрата ми и се размаза по вътрешността на автомобила, но той изглежда не забеляза.
Натисна дросела и ние полетяхме над земята. Колата имаше малък подемен пръстен, нямаше бустер, единствено основни тласкачи, но толкова близо до земята имах чувството, че пътуваме по-бързо, отколкото в действителност. Особено след като нямаше покрив и вятърът рошеше косата ми.
Оставих движението да ме хипнотизира.
— Искаш ли да поговорим? — попита той.
Не отговорих. Нямах какво да кажа.
— Добрият командир би трябвало да умее да помага на ескадрата си, когато хората имат проблеми — заяви той. — Ти нямаше как да я спасиш, Пумпал. Нищо не можеше да направиш.
— Мислиш, че тя трябваше да катапултира — обърнах се към него.
— Ами… Това вече няма значение.
— Мислиш, че тя не трябваше да упорства и да го свали. Мислиш, че не се е съобразила с протокола и не е трябвало да лети сама. Мислиш си го. Знам, че е така. Ти я съдиш.
— Сега ми се сърдиш на мен за неща, които може би мисля.
— За какво тогава мислиш? Съдеше ли я?
Джорген не отговори. Продължи да шофира, вятърът раздухваше добре поддържаната му, съвършена коса.
— Защо трябва през всичкото време да си такова дърво? — попитах. — Защо предложенията ти за „помощ“ винаги звучат така, сякаш цитираш наръчник? Ти да не си някоя мислеща машина? Наистина ли те е грижа?
Той трепна и аз стиснах очи. Знаех, че го е грижа. Нали го видях онази сутрин в класната стая, докато се опитваше да спаси Утринна роса в симулация. Повтаряше отново и отново.
Думите ми бяха тъпи. Необмислени.
Това се получаваше, когато не мислех.
— Защо изобщо ме търпиш? — попитах. Отворих очи и облегнах глава назад, погледнах към пояса отломки над нас. — Защо не ме издаде, когато съсипах автомобила ти, когато те нападнах или поне още десет пъти.
— Ти спаси живота на Нед.
Обърнах глава и погледнах Джорген. Той шофираше, вперил поглед напред.
— Ти последва приятеля ми в търбуха на звяр — продължи той. — И го изтегли за яката на безопасно място. Дори преди това знаех. Ти си непокорна, устата и… и много ме дразниш. Когато обаче летиш, Пумпал, летиш като част от екип и опазваш хората ми живи.
Той ме погледна, очите ни се срещнаха.
— Ругай ме колкото искаш, заплашвай ме, каквото пожелаеш. Докато летиш, както вчера, докато защитаваш останалите, искам да си в моя отбор.
— И въпреки това Драйфа загина — подчертах. — Кималин напусна.
— Драйфа загина, защото беше безотговорна. Странница напусна, защото се чувства неспособна за тази работа. Тези проблеми, също както твоето непокорно отношение, са по моя вина. Моя работа е всичко в ескадрата ми да тиктака.
— Ако ти дават невъзможни задачи, защо просто не те накарат да надвиеш креляните съвсем сам? Това е точно толкова вероятно, колкото да накараш останалите от нас да…
Той се напрегна, вперил очи напред и аз разбрах, че е приел думите ми като обида. Ангели небесни.
Най-сетне минахме покрай батареята с наземни оръдия и Джорген им се обади, за да не се включат сензорите им за близост. Те го пуснаха без въпроси щом спомена кой е — син на Първи гражданин.
След като подминахме оръдията, се оказа изненадващо лесно да открием смазания изтребител на Драйфа. Той се беше влачил повече от сто метра и бе оставил широка бразда в прашната земя. Беше се раздробил на три едри парчета. Задната част на фюзелажа с бустера очевидно се бе откъснала най-напред. Докато обикаляхме около него, открихме средната част на фюзелажа — каквото бе останало от него, — оставил огромно черно петно на земята. Енергийната матрица беше експлодирала след като се бе ударила в скали и бе унищожила подемния пръстен. Оттам беше дошла светлината, която видях.