Малко парче от предната част — с кокпита — се бе откъснало и продължило още по-напред. Сърцето ми се сви, когато видях разкривените останки на кокпита, смазани в купчина скали отпред.
Джорген приземи хавъравтомобила и аз скочих долу, втурнах се напред. Скочих върху първите скали, след това се качих на други, издрах си пръстите. Трябваше да се кача достатъчно високо, за да видя смазаната кабина. Трябваше да знам. Изтеглих се на висок камък, откъдето погледнах надолу към счупения капак.
Тя беше там.
Част от мен не вярваше, че ще я намеря. Част от мен се надяваше, че Драйфа все някак е успяла да се измъкне от смазания изтребител — че е тръгнала да се връща, ранена, но жива. Самоуверена, както винаги.
Това бе просто фантазия. Защитният ѝ костюм отчиташе жизнени показатели и ние всички имахме трансмитери за спешни случаи, които да активираме, ако имаме нужда от спасяване. Ако Драйфа беше оцеляла, ЗСД щяха да знаят. Един поглед потвърди, че тя сигурно е загинала при първия удар. Беше смазана — притисната от разкривения метал на пилотската кабина.
Извърнах поглед, студ нахлу в гърдите ми. Болка. Празнота. Погледнах към белега на земята, оставен от кораба ѝ, докато се е разбивал. Тази дълга линия сякаш показваше, че накрая тя е успяла да изправи кораба си в хоризонтално положение, че се е доближила до позиция на плъзгане.
Значи почти беше успяла. С отнесено крило и счупен подемен пръстен, тя почти бе успяла да се приземи.
Джорген изпъшка, докато се качваше. Подадох му ръка, но понякога забравях колко съм дребна в сравнение с някой като него. Той едва не ме събори, когато дръпна ръката ми.
Качи се с усилие на камъка до мен и погледна бързо Драйфа. Пребледня и се обърна настрани, седна на горната част на скалата. Аз стиснах зъби, след това се насилих да се кача в кокпита и да сваля значката на Драйфа от окървавения ѝ пилотски костюм. Най-малкото, което можехме да направим, бе да върнем значката на семейството ѝ.
Погледнах раздраното лице на Драйфа, единственото ѝ останало око се взираше напред. Дръзка до самия край, не че това ѝ беше помогнало. Смела… страхлива… тя си оставаше мъртва, така че какво значение имаше?
Почувствах се като ужасна приятелка заради тези мисли. Затворих окото ѝ, след това излязох и избърсах ръце в гащеризона си.
Джорген кимна към автомобила.
— Нося нещата за клада в багажника.
Спуснах се долу със светлинното въже и той ме последва. В багажника на колата имаше масло и сноп дърва, което ме изненада. Очаквах въглища. Той наистина беше богат, след като се бе добрал до подобно нещо. Качихме се отново в кораба, след това изтеглихме вързопа със светлинното въже.
Започнахме да трупаме дървата в пилотската кабина, едно по едно.
— Така са го правели прадедите ни — обясни Джорген, докато работехме. — Изгори кораба в океана.
Кимнах и се запитах колко ли ниско мнение имаше той за образованието ми, ако предполагаше, че не знам това. Нито един от нас не беше виждал океан, разбира се. На Метален рой нямаше такива неща.
Излях масло върху дървата и тялото, след това отстъпих назад и Джорген ми подаде запалката. Запалих малка съчка, след това я хвърлих върху капака.
Неочаквано лумналите пламъци ме изненадаха и по челото ми изби пот. Двамата се отдръпнахме и най-сетне се качихме на по-висока скала.
По традиция приветствахме пламъците.
— Върни се при звездите — рече Джорген — офицерската част. — Лети сред тях, воине.
Това не беше цялата елегия, но бе достатъчно. Седнахме на камъните, за да наблюдаваме — по традиция — докато огънят не угасна. Потрих значката на Драйфа, върнах ѝ блясъка.
— Аз не съм дързък — рече Джорген.
— Какво? Мислех, че си расъл в дълбоките пещери.
— Искам да кажа, да, от Дръзки съм, от пещерите на Дръзки. Само че не се чувствам дързък. Не знам как да бъда такъв като теб. И като Драйфа. Още от дете всичко за мен беше предначертано. Как да следвам великите речи — да се противопоставя на креляните, да се противопоставя на съдбата ни — след като всичко, което правя, е предопределено от седем правила?
— Поне си имал уроци по летене и влезе безпроблемно в ЗСД. Поне можеш да летиш.
Той сви рамене.
— Шест месеца.
— Моля?
— Това е времето, с което разполагам след като завърша, Пумпал. Сложиха ме в класа на Коб, защото се предполага, че е най-безопасният за кадетите — и щом завърша, ще летя шест месеца. Тогава ще имам достатъчно богато досие като пилот, за да ме уважават връстниците ми, и семейството ми ще ме изтегли.