— Трябва да направя нещо — отвърнах. — Не просто да седя тук и да мисля над загубата.
— Когато се чувствам така, пиша нова подпрограма за себе си.
— Хората не функционират по същия начин — обясних, вдигнала радиото до главата си. — Но нещо, което ти каза, ме накара да се замисля. Ти спомена, че имаш нужда от свястна информация, за да прецениш как да действаш.
— Ранните представители на изкуствения интелект били неподатливи творения — заяви той. — Трябвало да бъдат програмирани, за да действат на базата на обстоятелствата — и затова всяко дискретно решение трябва да включва списък с инструкции за всяка възможност.
— По-напредналите представители на изкуствения интелект имат възможност да екстраполират. Разчитаме на базови правила и програми, но адаптираме избора си на подобни ситуации, на които сме се натъквали. И в двата случая данните са от съществено значение за правилния избор. Без минал опит, на който да разчитаме, ние не можем да преценим как да постъпим в бъдеще. Това е повече, отколкото искаше да знаеш, но ти ми нареди да оставя Родж на мира, затова търся неща, които да кажа на теб.
— Благодаря ти.
— Освен това човешките същества имат нужда от приятели, които да ги изслушват, когато скърбят. Така че чувствай се способна да разговаряш с мен. Аз ще се държа приятелски. Имаш хубави обувки.
— Само това ли забелязваш у хората?
— Винаги съм искал обувки. Те са единствената част от облеклото, което има някакъв смисъл, ако има идеални природни условия. Те не играят роля за странните ви и необясними табута, според които не трябва да допускате никой да вижда…
— Наистина ли това е единственото, което можеш да измислиш, за да успокоиш човек, който скърби?
— Това е номер едно в списъка ми.
Супер.
— В списъка има седем милиона точки. Искаш ли да чуеш номер две?
— Да не би да става въпрос за мълчанието?
— Това дори не е включено в списъка.
— Премести го на номер две.
— Добре, аз… О.
Свалих радиото и тръгнах по познатата пътека. Трябваше да правя нещо, а те нямаше да ми позволят да летя. Може би щях да отговоря на един въпрос.
Някъде в щаба на ЗСД имаше холограмен запис на Битката за Висина. И аз възнамерявах да го намеря.
37.
Когато стигнах в база Висина, вече бях изработила солиден план. Всичко се въртеше около единствения човек, за когото знаех, че има достъп до записите на битките.
Офисът на Коб беше малък, той го поддържаше безупречно чист, нямаше следа от лични вещи. Нямаше снимки по стените, никакви книги по полиците.
Днес той бе седнал и работеше нещо на тясното си бюро, четеше някакви доклади и отбелязваше с червен молив. Вдигна глава, когато почуках на прозореца, след това се върна към работата си.
Отворих предпазливо вратата.
— Еф Ем те търсеше — подхвърли той и премести един лист върху друга купчина. — Казах ѝ, че не знам къде се намира пещерата ти. Ако искаш да се свържеш с другите, включи на 1250 на радиото. Това е честотата на дома на Артуро.
— Благодаря. — Поех си дълбоко дъх и казах грижливо планираните думи. — Господине, надявам се да не си навлека неприятности с това, но двамата с Джорген ходихме извън базата и донесох значката на Драйфа. За семейството ѝ. — Пристъпих напред и я поставих на бюрото му. — Той се обади на наземните служби и ги предупреди, че минаваме.
Коб въздъхна.
— Доколкото знам, не е забранено. — Взе значката. — Разбра ли се по този въпрос със спасителни операции?
— Ами, не, господине.
— Това означава още документи за мен — въздъхна той.
— Организирахме ѝ пилотско погребение, господине — отвърнах. — Най-доброто, което можахме да направим. Ще го кажете ли на семейството ѝ вместо мен?
Той прибра значката.
— На тях ще им стане приятно, кадет. Съмнявам се, че дори от спасителни операции ще се оплачат, когато им представя така нещата. Но не се опитвай да ми навличаш повече неприятности тази седмица.
— Ще се постарая, господине — отвърнах и се опитах да намеря начин да се прехвърля на въпроса, който ме интересуваше. Нещо, което нямаше да събуди подозренията на Коб. — Ще ми се да използвам някак времето си. Толкова много отпуск ме обърква.
— Медицинският отпуск може да се окаже досаден — съгласи се Коб. — Харесвам Тиор, тя настоява за даване на съвети на пилотите, все добри идеи. Тя обаче трябва да разбере, че последното, от което група изпълнени с мъка войници имат нужда, е допълнително свободно време.
— Няма да ми позволят нито да летя, нито да се обучавам, но може би… — престорих се, че мисля. — Може ли да погледам стари битки? Да уча от тях.