— Приемам го.
Надприказването продължи, аз се отпуснах назад и се наслаждавах на пържените си пръчици, докато Брин не стана, за да отиде до тоалетната. Без нея останахме само ескадрата и аз умирах да кажа нещо, тъй като не бяхме в щаба на ЗСД, където винаги имах чувството, че някой ни наблюдава.
— Може ли да поговорим за нещо? — попитах най-сетне и прекъснах историята, която Нед разказваше. — Все си мислех за въпросите, които Артуро повдигна в час един път. Не е ли странно, че се бием с врага вече осемдесет години и имаме съвсем бегла представа как изглеждат?
Кималин кимна.
— Колко удобно е, че креляните никога не вкарват повече от максимум сто изтребителя на нападение. Защитните платформи в пояса обясняват защо сме все още живи тук долу, но въпросът ме безпокои. Не могат ли да изпратят двойно повече и да ни смажат?
— Подозрително е — съгласи се Еф Ем. — Много.
— Ти щеше да го кажеш така или иначе — заяде се Нед.
— Не си ли съгласен? — попита Еф Ем.
Той не отговори.
— Не е възможно да сме единствените, които задават тези въпроси, нали? — продължих. — Следователно… Наистина ли ЗСД не знае отговорите? Или просто ги крият?
Както криеха истината за татко.
— Добре, ще се направя на адвокат на дявола — обади се Артуро. — Може би не споделят такива данни с кадетите и онези, които не участват в битките. Знам, че не харесваш адмирала, Пумпал — и има защо, — но нейното минало е безупречно и тя разчита на много добри съветници.
— Независимо от това губим — подчертах и придърпах стола си по-близо до масата, опитах се да говоря тихо. — Знаеш, че е така. Креляните рано или късно ще ни смажат.
Останалите мълчаха, а Артуро се огледа, за да провери дали около нас има маси, от които някой може да чуе разговора ни.
— Те не искат да задаваме въпроси — подхвърли Кималин. — Помните ли онзи път на обяд, когато Артуро говореше? Минаваше един офицер и му нареди да млъкне. Всички освен Коб прекратяват разговорите, които се въртят около трудните въпроси.
— Те имат нужда от глупаци — добави Еф Ем. — Пилоти, които да изпълняват сляпо онова, което им се казва и никога да не влагат и грам оригиналност, състрадание или душа.
Приятелката на Артуро се върна, промуши се между масите, за да стигне до нашата. Аз се приведох по-напред.
— Само… помислете — рекох тихо. — Защото аз непрекъснато мисля за това. — Бръкнах в джоба и напипах чипа.
Разговорът се върна на по-приятни теми, но Еф Ем ме погледна и се усмихна с блеснали очи. Сякаш беше горда от въпросите ми. Тя изглежда мислеше, че съм зомби от Дръзки с промит мозък, но всъщност не ме познаваше. Не знаеше, че почти през целия си живот бях живяла извън тяхното общество, бях обикаляла тунелите в търсене на находки.
Ако не друго, то исках наследниците на Дръзки да са по-смели, по-героични — да приличат повече на героите от приказките на бабчето. Предполагам, че двете щяхме да постигнем съгласие в едно: имаше какво да се желае от настоящето ръководство на ЗСД.
Оставих Еф Ем — по-точно Артуро — да ми купи трета кошничка пържени пръчици. Накрая се извиних. Бях се насладила на времето с тях, но имаше още нещо, което трябваше да направя.
Бе настъпило времето да открия някои отговори.
39.
Дърдорко си беше тръгнал, когато се върнах в пещерата, но ми се стори, че доста е напреднал с работата по бустера. Кръвожадния седеше на една скала близо до крилото и аз го почесах по главата, докато отивах към кабината, след това се качих.
Усетих странно чувство на нещо… нещо неизбежно. Носех отдавна покрита тайна в джоба си — отговорите, най-сетне, за случилото се с татко. Защо изведнъж бях завладяна от нежелание?
Затворих кабината.
— Ем-бот, знаеш ли как да извадиш холограмата от това нещо? — показах металната кутийка, показах му достъпа на дъното.
— Да — отвърна той. — Това е стандартен формат. Виждаш ли портовете под панела, маркиран с „A-118“? Трябва ти порт „SSXB“.
Последвах инструкциите, поколебах се за кратко преди да включа касетката.
Ем-бот си тананикаше.
— Я! Любопитно. Любопитно.
— Кое?
— Проточвам съспенса, за да се насладиш на изненадата.
— Моля те, не го прави.
— Хората предпочитат…
— Просто ми кажи.
— Добре, само се оплакваш. Тук има доста данни. И 3-D холокарта, но също така и оригиналните данни от корабния транспондер, радиосигнали от битката, дори материал, заснет с камера. Това много трудно може да се промени.
Да се промени. Не бях се замисляла над това, но сега се разтревожих.
— Сигурен ли си?
— Веднага ще забележа техническата намеса. Искаш ли да го видиш?
— Да.
Не.
— Тогава слизай.