— Е — заговори Ем-бот, — това…
— Това покриват! — извиках и погледнах към кабината на Ем-бот. — Заклеймили са го като страхливец, защото е полетял, когато не е трябвало.
— Дали да не…
— Коб е знаел през всичкото време. Това сигурно го е разкъсвало. Той затова не лети; чувството за вина заради лъжите, които е повтарял. Но какво е видял татко? Какво се е случило с него? Дали той…
— Спенса — повика ме Ем-бот. — Прескачам малко напред. Гледай.
Петънце светлина, също като звезда се спусна от тавана на пещерата. Корабът на татко се връщаше? Протегнах се към него и холограмният кораб се сниши, премина през ръката ми. Когато татко стигна при останалите четири кораба от ескадрата си, той включи ОМП и свали щитовете им.
Чакай. Какво?
Докато наблюдавах, креляните се върнаха за мощна, финална атака. Татко направи съвършен лупинг и включи деструкторите си, унищожи един от собствените си колеги.
Не бе възможно…
Позивна: Бунт загина в огнена топка. Татко изви, присъедини се към креляните, които не стреляха по него — поддържаха го, докато атакуваше друг член от ескадрата си.
— Не — ахнах. — Не, това е лъжа!
Позивна: Антика загина, докато се опитваше да избяга от татко.
— Ем-бот, това не е той — изкрещях аз.
— Жизнените показатели са същите. Не мога да видя какво се е случило горе, но корабът е същият, със същия пилот. Това е той.
Той унищожи поредния кораб пред очите ми. Той бе ужасът на бойното поле. Лавина от метал и огън.
— Не.
Железен юмрук и Мелез се обединиха и последваха татко. Той свали още някой. Беше убил четирима Първи граждани.
— Аз… — Чувствах се празна. Сринах се на земята.
Мелез стреля. Татко избегна попадението, но Мелез не го остави, последва го. Най-сетне го уцели.
Корабът на татко избухна в малка адска топка, парченцата се понесоха в спирала надолу, валяха като горящи отломки.
Едва изгледах остатъка от битката. Стоях на мястото, където бе изчезнал корабът на татко. Накрая хората победиха. Останалите креляни се спасиха с бягство.
Четиринайсет оцелели.
Двайсет и пет мъртви.
Един предател.
Холограмата се изключи.
— Спенса? — повика ме Ем-бот. — Емоционалното ти състояние е на замаяност.
— Сигурен ли си, че няма начин данните да се подправени?
— Питаш за вероятността записът да бъде фалшифициран, без да забележа ли? Като знам с каква технология разполагат хората ти? Просто невероятно. Казано с човешки думи, не, Спенса. Няма начин да е фалшифициран. Много съжалявам.
— Защо? — промълвих. — Защо ще прави подобно нещо? През всичкото време ли е бил един от тях? Или… или е нещо, което е видял там горе?
— Не разполагам с данни, които да отговорят на тази въпроси. Имам гласов запис от битката, но анализът ми го определя като нормален разговор по време на битка — поне докато баща ти не вижда дупката в небето.
— Пусни го — настоях. — Нека го изслушам.
— Чувам звездите.
Сама го поисках, но когато чух гласа на татко отново — след толкова години — ме заля вълна от чувства. Болка, любов. В този момент отново станах малко момиченце.
— И аз ги виждам, Коб — заяви татко. — Както ги видях по-рано днес. Дупка в пояса. Мога да се промъкна.
— Преследвач! — повика го Железен юмрук. — Остани на място.
— Мога да се промъкна, Джуди. Трябва да пробвам. Трябва да видя. — Той замълча, след това гласът му притихна. — Чувам звездите.
Линията заглъхна за кратко. След това Железен юмрук заговори.
— Върви — рече тя. — Вярвам ти.
Записът приключи.
— След това — чух гласа на Ем-бот, — баща ти поема към отломките. Сензорите не засичат какво се е случило там. Приблизително пет минути и трийсет и девет секунди по-късно, той се връща и напада.
— Казва ли нещо?
— Разполагам със съвсем къс клип — каза Ем-бот. — Предполагам, че искаш да го чуеш.
Не исках. Но трябваше. По лицето ми се стичаха сълзи, слушах, когато Ем-бот пусна записа. Отворен канал с много гласове, които говореха насред хаоса на битката. Ясно чух гласа на Коб, когато крещеше на татко.
— Защо? Защо, Преследвач?
След това, едва доловим над останалите гласове, чух татко. Тих. Тъжен.
— Ще ви избия — заяви той. — Ще ви избия всички.
Пещерата притихна отново.
— Това е единственият път, в който говори след завръщането си — уточни Ем-бот.
Поклатих глава, опитах се да намеря смисъл.
— Защо ЗСД не са разкрили това? Не са имали проблем да го заклеймят като страхливец. Защо не са се придържали към истината, след като тя е още по-лоша?
— Мога да се опитам да позная — отвърна Ем-бот. — Но се страхувам, че без допълнителна информация само ще си измислям.