Отново огледах шлема със странните сензори в него.
— Наистина ли мислят, че могат да разберат от моя мозък? — попитах. — Мислят, че могат да определят дали аз… дали ще направя същото като татко ли?
Коб стисна ръба на кокпита и се наведе.
— Ти не го знаеш, хлапе, но си в центъра на спор, който се води от поколения. Някои твърдят, че баща ти е доказал, че проявите на страхливост са генетично обусловени. Мислят, че има някакъв… дефект у теб.
Коб помръкна, гласът му стана още по-тих.
— Според мен това са пълни глупости. Не знам какво се е случило с баща ти — не знам защо приятелят ми се опита да ме убие, нито защо бях принуден да го сваля. Убийството му ме измъчва; не мисля, че някога ще мога отново да летя. Онова, в което не вярвам е, че някой е създаден да бъде страхливец или предател. Не, това не мога да го приема. Никога не бих могъл да го приема.
Той посочи към небето.
— Железен юмрук обаче вярва в това. Тя е сигурна, че ти ще се превърнеш или в страхливка, или в предателка. Докажи ѝ, че греши, като се върнеш в небето и станеш пилот за пример — толкова съвършена, че всички да се чувстват засрамени, че са се съмнявали в теб.
— Ами ако са прави? Ами ако наистина съм страхливка, ами ако се окажа…
— Не задавай тъпи въпроси, кадет! Слагай коланите! Ескадрата ти е готова!
— Слушам, господине! — отвърнах на мига и се закопчах. Когато си слагах шлема, Коб стисна ръката ми.
— Какво има, господине? — попитах.
Той се замисли за момент. Погледна на една страна, след това и на другата.
— Някога виждала ли си нещо… странно, Пумпал? — попита той. — В мрака.
— Какво например?
— Очи — поясни тихо той.
Потръпнах и кокпитът ми неочаквано стана по-студен.
— Стотици малки очи — рече той, — които се отварят в мрака, навсякъде около теб. Сякаш вниманието на цялата вселена най-неочаквано е насочено единствено към теб.
Не спомена ли Ем-бот нещо такова… нещо за очи?
— Баща ти говореше такива неща преди инцидента — сподели Коб, видимо потресен. — Освен това казваше… казваше, че чува звездите.
Както бабчето каза, помислих си аз. Както каза и той точно преди да отлети към тях. Да не би да говореше за старото упражнение, на което ни учеше бабчето, да си представиш как летиш между звездите? Имаше ли нещо повече?
На два пъти… на два пъти ми се беше сторило, че ги чувам там горе…
— Виждам от ужасеното ти изражение — заяви Коб, — че изведнъж съм започнал да дрънкам като луд. Звучи глупаво, нали? — Той тръсна глава. — Няма значение. Ако ти, поради някаква причина видиш нещо от онова, което ти описах, кажи ми. Не разговаряй с друг, дори с колегите си от ескадрата и абсолютно никога не споменавай подобно нещо по радиото. Разбрахме ли се, Спенса?
Кимнах. Бях изтръпнала. За малко да му кажа какво бях чула, но се спрях. Коб беше единственият истински съюзник, който имах, но в този момент изпаднах в паника. Знаех, че ако му кажа, че ми се струва, че чувам звездите, той ще ме извлече от пилотската кабина.
Затова си държах езика зад зъбите, докато той слизаше по стълбата. Каза ми да говоря с него, ако видя нещо, не ако чуя. А аз никога не бях виждала нещата, които той описа. Очи ли? Стотици малки очи, които се отварят в мрака, навсякъде около теб…
Потръпнах отново, но си сложих шлема. Днес може и да не бях в най-добра форма. Разтърсена, потресена от новините, сега вече бях напълно объркана. Знаех обаче, че ако не излетя отново, със сигурност ще полудея.
И така, когато Джорген даде знак за излитане, аз го последвах на мига.
41.
Две седмици по-късно се чувствах малко по-спокойна, докато летях на моя изтребител Поко над долини и оглеждах повърхността на планетата.
— Не забелязвам нищо — съобщих по радиото.
— И аз — обади се Еф Ем. Тя летеше до крилото ми.
— Важното е да не си отклонявате вниманието по време на дълъг оглед — заговори женски глас в шлемовете ни. — Да си добър скаут не означава да можеш да виждаш добре, а да не изпускаш вниманието си по време на тази монотонна работа. Не бива да позволявате на ума ви да потъва в мечти.
Значи съм загазила, помислих си аз.
— Ако бъдете зачислени към скаутски екип — продължи жената, позивна: Блясък, — ще получите кораб клас Вал, който вместо деструктори „Стюарт 138“ има само един, „131“, с много по-малка огнева мощ. Затова пък сензорната ви система е по-добра, по-далекообхватна, улавя повече подробности. Опасно е, ако заловите крелянски враг, който лети под радара — но за щастие те често използват все една и съща тактика, когато се опитват да се изплъзнат на наземните ни оръдия. Тъй като знаете какво ще направят, можете да предвидите действията им.