Джорген се напрегна, най-сетне пусна раменете ми и — тъй като не знаеше какво друго да направи — ме прегърна. Би трябвало да се почувстваме неловко. Вместо това се оказа успокояващо. Той разбираше. Чувстваше загубата също като мен.
— Почти не бях истинска част от тази ескадра — прошепнах, — а сега тя е разпарчетосана отново. От една страна се радвам, че той е в безопасност и ще бъде в безопасност, но от друга страна съм ядосана. Не можеше ли и Драйфа да е в безопасност, или пък Бим?
Джорген не отговори.
— Коб ни каза още първия ден, че само един или двама от нас ще успеят — продължих. — Кой е следващият, който ще умре? Аз? Ти? Защо след десетилетия дори не знаем с кого се бием и защо го правим?
— Знаем защо, Спенса — отвърна тихо той. — За Огнен рай и Висина. За цивилизацията. А ти си права, че начинът, по който правим нещата, не е справедлив. Само че това са правилата, по които играем. Те са единствените, които знам.
— Защо при теб всичко опира до правилата? — попитах, челото ми все още притиснато в гърдите му. — Ами емоциите, какво ще кажеш за чувствата?
— Ами… не знам. Аз…
Стиснах очи и се притиснах по-близо. Мислех за ЗСД, за Висина и Огнен рай, за факта, че вече нямаше на какво да се противопоставям. Цял живот се борех срещу онова, което говореха за татко.
Какво да правя сега?
— Изпитвам много чувства, Пумпал — рече най-сетне той. — В момента се чувствам много неловко. Дори не съм предполагал, че си от хората, които си падат по прегръдките.
Пуснах гащеризона му и той отпусна ръце.
— Ти ме награби пръв — настоях.
— Ти ме нападаше!
— Едва докосвах гърдите ти, за да подчертая каквото казвах.
Той изви очи и моментът свърши. Колкото и да беше странно — когато отидохме при Еф Ем и тръгнахме към новата ни класна стая, — осъзнах нещо. Наистина се чувствах по-добре. Съвсем малко по-добре, но на фона на това какъв беше животът ми напоследък, бях готова да приема малкото, колкото и незначително да беше то.
42.
Дни по-късно, двете с Еф Ем се хранехме с ескадри Мастилница и Нощна буря, другите две кадетски ескадри, започнали по същото време като нас. От тях бяха останали общо шест човека, което означаваше, че сборната ни ескадра няма дори десет човека.
По-голямата част от разговора се въртеше дали трябва или не трябва да ни събират в една ескадра. Ако това се случеше, кое име щяхме да запазим? Еф Ем настояваше за съвършено ново име, макар аз да бях на мнение, че след като ние си имаме командир — другите две бяха загубили своите, — трябва ние да командваме.
Мълчах и дояждах бързо. Очаквах адмиралът да връхлети и да ме изгони. Храната беше невероятна и вместо стария закърпен гащеризон, получих три нови, които ми ставаха идеално.
Останалите кадети се притесняваха от завършването.
— Аз ще стана скаут — каза Забележка, шумно момче, подстригано на паничка. — Вече получих покана.
— Скучна работа — заяви Еф Ем.
— Наистина ли? — подхвърли едно от момичетата. — Мислех, че ще ти хареса, нали все говориш за „агресията на Дръзки“.
— Но пък се очаква — заяви Еф Ем. — Дори да съм добра в това, което върша.
Докато слушах, се питах дали семейството на Еф Ем също ще я изтеглят, въпреки че тя не беше дете на важни личности като Джорген, който щеше да започне работа в съвсем различна държавна структура. Разсеяно се запитах какво ли би било да присъствам на една от напудрените държавни вечери. Представих си какъв прекрасен скандал ще се разрази. Дъщерята на небезизвестния страхливец.
Всички, разбира се, щяха да бъдат твърде любезни и нямаше да кажат нищо, така че щяха да ме изтърпят, докато аз — като примитивна варварка — щях да сърбам супата, да се оригвам шумно и да се храня с ръце. Джорген просто щеше да извие очи.
Тази фантазия ме накара да се усмихна, но след това се намръщих. Защо мислех точно за Джорген?
Останалите на масата се разсмяха, когато някой спомена позивната на Артуро, която не можеха да произнесат.
— Сигурно е тихо в класната ви стая, откакто той напусна — отбеляза Драма, момиче с акцент, подобен на този на Кималин.
— Ще оцелеем — отвърна Еф Ем. — Въпреки че е странно, откакто го няма. Няма кой да ми обяснява нещата, които вече знам.
— Каква странна ескадра сте — отбеляза Драма. — Познавам Джорген и се обзалагам, че той не отваря уста, освен за да ви дава нареждания или да се заяде за нещо. Нали така? А Пумпал очевидно е мълчалива. Така че полетите ви вероятно преминават в мълчание. Нашата линия винаги бълбука от приказки, въпреки че сме само четирима.
Колегите ѝ се защитиха добродушно, но аз се замислих над казаното за мен. Мълчалива ли? Те си мислеха, че съм мълчалива.