Напоследък бях доста резервирана. Но чак мълчалива? Не бих допуснала, че някой в живота би ме определил като мълчалива. Ха.
Обядът приключи и след като почистихме масата, Еф Ем кимна към спалното помещение.
— Ще си почиваш ли? Или ще потренираш?
— Нито едното, нито другото — отвърнах. — Тази вечер имам нужда от разходка. — Трябваше да проверя Ем-бот и Кръвожадния. Бяха минали няколко дни, откакто се видяхме за последно.
— Както кажеш. — Тя се поколеба. — Кажи, все още ли се притесняваш за Артуро? Той ще лети, само че няма да участва в мисии.
— Разбира се — отвърнах. — Знам. — Звезди. Дни по-късно тя си мислеше, че все още имам нужда от утеха.
Излязох от базата. Трябваше да отида и да потренирам, но се чувствах виновна, че съм оставила Ем-бот сам толкова дълго. На няколко пъти се отбивах, за да помагам на Дърдорко с бустера, но откакто живеех в базата, ми беше трудно да намирам време. Исках да се насладя на привилегиите, които ми бяха отказвани толкова дълго.
Светлината бе приглушена, за да покаже, че е нощ, въздухът беше хладен, докато вървях по познатия маршрут по прашната земя. Беше освежаващо да се махна от вида и мириса на Висина, отново да бъда под небето.
Стигнах пещерата и влязох със светлинното въже, стегнах се да чуя обичайното негодувание. Ем-бот никак не харесваше новото положение. Беше убеден, че ще изгние, че подпрограмите на личността му ще деградират, тъй като не се използват.
Стъпих на земята.
— Здрасти — подвикнах и гласът ми проехтя.
— Здрасти! — Кръвожадния беше на близката скала. Осветих го с гривната, след това го почесах по главата.
— Убийствен-бот — подвикнах в мрака.
— Трябва да обсъдим този прякор — рече гласът му. — Не съм се съгласявал да ме наричаш по този начин.
— Ако не си измислиш идейна позивна, някой друг ще ти измисли. — Усмихнах се, приближих до кораба като очаквах да започне да негодува за нещо друго. Той обаче мълчеше, когато приближих. Да не би нещо да не беше наред?
— Е? — започна той. — Е?
— Ами… — Сега пък какво бях направила?
— Развълнувана ли си? — попита той. — Направо да се пръснеш! Не е ли страхотно?
Страхотно ли?
Бустерът, сепнах се аз. Дърдорко беше приключил с инсталирането. Почти не бях проследила процеса — последните седмици бяха напрегнати. Инструментите му ги нямаше, наоколо беше почистено и на фюзелажа на Ем-бот бе оставена бележка.
Кръвожадния седеше на крилото близо до бележката.
— Тъпо изчадие, което единствено знае да имитира безсмислен живот — заяви той в тръбяща имитация на гласа на Дърдорко. — Ангели небесни! Ангели небесни! Ангели небесни! Ангели небесни и небесни ангели!
— Внимавай, момче — рекох аз. — С тази уста ще те вземат на мига в някой наземен екип.
Той издаде серия от блъскащи звуци, имитираше звука на чук в метал — нещо, което бе чувал непрекъснато през изминалите няколко седмици.
Посегнах към бележката. Приключих, пишеше в нея. Щях да го взема и да го тествам, но реших, че ти трябва да го пробваш първа. Освен това няма да се учудя, ако изкуственият интелект реши да ме катастрофира нарочно.
Работата по този кораб беше най-прекрасното време в живота ми (да не си посмяла да го кажеш на Ем-бот). Чертежите, които направих… нещата, които научих… аз ще променя ЗСД, Пумпал. Ще трансформирам начина, по който летим и се бием. Не само че ме одобриха за инженерния корпус, но ми предложиха пост направо при дизайнерите. Започвам утре.
Благодаря ти, че ми даде шанса да открия чрез тази работа собствените си мечти. Радвай се на кораба си. Надявам се той да се окаже точно това, за което си мечтала.
Отпуснах ръка и погледнах опасните, заострени крила на Ем-бот. Наземните светлини на кораба заблестяха, осветиха цялата му дължина. Моят кораб.
Моят. Кораб.
— Е? — обади се Ем-бот. — Ще летим ли?
— Ангели небесни, да!
43.
— Подемен пръстен онлайн — докладваше Ем-бот, докато се издигахме бавно във въздуха. — Бустер и маневреност онлайн. Животоподдържаща система онлайн. Комуникации и стелт механизъм онлайн. Светлинно копие и ОМП антищит онлайн.
— Не е зле, Дърдорко — рекох.
— Деструкторите са все още офлайн — заяви Ем-бот. — Както и самовъзстановяването и хипердрайва.
— Тъй като все още не знам какво е това последното, ще го приемем за даденост. Включил ли си стелта?
— Разбира се. Нали обещаваш, че днес няма да влизаме в бой?
— Никакъв бой — обещах. — Просто един бърз полет, за да тестваме бустера.
Издигнахме се през несъществуващия таван и аз усетих как се напрягам, колко съм развълнувана. Летях всеки ден, но сега беше различно. На фона на контролния панел на Ем-бот, дори най-сложните кораби на ЗСД изглеждаха простички, затова се придържах към бутоните, които разбирах.