Богдан Богданов
Първа книга
1. От дядо си Вер#1 добротата и уравновесеността.
2. От спомена за доброто име на моя родител — скромността и поведението на мъж.
3. От майка си#2 благочестието, щедростта и въздържанието — не само от злосторно действие, но и от достигане до такава мисъл; още простотата във всекидневието и да се държа далече от богателия начин на живот.
4. От прадядо#3 си да не посещавам обществените училища, а да се уча от добри учители у дома и да знам, че за такова нещо човек трябва да харчи с широка ръка.
5. От моя възпитател — да не бъда нито от зелените, нито от сините, нито за късите, нито за дългите щитове1, също издръжливостта на трудности и да се нуждая от малко. Сам да си върша работата, да не се занимавам с много неща наведнъж и да не допускам до себе си клевети.
6. От Диогнет да не ме занимават суетни неща, да се отнасям с недоверие към това, което разправят разни чудотворци и магьосници в своите заклинания, отпъждания на духове и други подобни действия. Да не отглеждам пъдпъдъци# и да не се отдавам на подобни страсти. Да понасям да ми се говори открито. Да ми стане близка философията, както и това да чуя най-напред Бакхий, след това Тандасид и Марциан#. Да пиша диалози още от момче. Да обикна покрития само с кожа нар и всичко друго от този род, присъщо за елинския начин на живот.
7. От Рустик убеждението, че характерът ми се нуждае от оправяне и постоянни грижи. Да не влизам в софистически спорове и да не пиша на отвлечени теми, нито да произнасям подбудителни слова и да се стремя да изумя хората, представяйки се за човек, който се занимава с много работи или върши благодеяния. Да стоя далече от реториката, поезията и изискания стил. Да не обикалям у дома облечен в тога, нито да се поддавам на друга подобна суета. Да пиша просто писмата си като онова писмо, което той беше писал на майка ми от Синуеса. А спрямо разсърдилите се или провинилите се да се показвам отстъпчив и готов за помирение, щом пожелаят да дойдат при мене. Да чета внимателно, а не да се задоволявам с един общ поглед, и да не се съгласявам лесно с хора, които говорят за нещата отгоре-отгоре. И да прочета беседите на Епиктет, които той ми донесе от дома си.
8. От Аполоний да бъда независим и без колебание устойчив. И дори за най-кратко време да не отвръщам поглед от разума. Винаги да бъда еднакъв — при силна мъка, когато съм загубил дете, при дълга болест. Ясно да видя от жив пример, че един и същ човек може да бъде и крайно енергичен, и благ. Да не показвам отегчение, когато някому нещо се обяснява. И че видях човек, който открито смяташе своя опит и изкуството да предава другиму теоретическите си принципи за най-незначителното от своите качества. Че научих как да приемам добрините, които е прието да се правят между приятели — нито отстъпвайки пред тяхната настоятелност, нито отпращайки ги грубо.
9. От Секст да бъда приветлив и примера за дом, в който владее редът на бащиното единоначалие. Възгледа да се живее съобразно природата и безизкуственото достойнство. Грижливо да следя какво желаят моите приятели. Да понасям простите хора и тези, които не се опират на теоретически принципи. Да мога да се свързвам лесно с всички хора така, щото, както при него, ласкавата ми беседа да не допуска никакво ласкателство и да кара в същото време да се отнасят към мене с най-дълбоко уважение. Изкуството в ясен вид и последователно да откривам и да разполагам в определен ред нужните за живота основни възгледи. Никога да не допускам дори само външно да изразя гняв или някакво друго чувство, но да бъда колкото се може по-незасегнат от чувства и същевременно преизпълнен с привързаност. И да говоря добро за другите без много шум. И това как да зная много без показност.
10. От филолога Александър да се пазя да укорявам и да не се подигравам на човек, произнесъл варварска дума или нещо неправилно или неблагозвучно. Да казвам благосклонно само това, което би трябвало да се каже — във формата на отговор, на одобрително допълнение или вметване и да се произнасям за самия предмет, а не за употребената дума. Та по този или по друг подобен начин — с умерено скромно напомняне, което не се натрапва.