Личният опит на императора е особено ценен за нас. В текста на записките той е проявен в осъзнаването на фактите на собствения живот, в автобиографичното тълкуване на ценностите, които гарантират благополучието на размишляващия автор. Високата степен на осъзнатост се поддържа от жанра протрептика, чийто адресат е самият Марк Аврелий, от частния характер на записките, както и от самата епоха, за която човешката интимност става все по-остър проблем. За разбирането на текста има значение и несъзнатото лично, проявено във фоновите значения на „Към себе си“.
Марк Аврелий е роден на 26 април 121 г. във фамилния дом на хълма Целий в Рим в семейство от конническото съсловие, произхождащо от Испания. То е в близки отношения с император Адриан. Баща му се издига до претор, но умира млад. Бъдещият император е отгледан от дядовците си по майчина и бащина линия. Вторият, чието име, идентично с това на бащата, Марк Аврелий носи първоначално (Марк Аний Вер), успява да го свърже със семейството на Адриан посредством годеж. Младежът впечатлява императора с ума и характера си. Когато в последната година на своето управление по традиция, тръгваща от Нерва, лишеният от мъжко потомство Адриан осиновява сенатора Антонин, определяйки го за свой наследник, той определя и неговите наследници, като го заставя да осинови седемнадесетгодишния Марк Аврелий и Луций Вер, сина на своя наскоро починал фаворит. Този избор, резултат на семейни интриги, не е несполучлив. Същото важи и за самия Адриан, осиновен от император Траян заради качествата си, но и поради симпатиите на Траяновата съпруга Плотина.
След идването на власт на Антонин Пий (138 г.) в качеството си на наследник Марк Аврелий преминава през официалните степени на държавната служба — квестор, консул, трибун. С новия император го свързват дълбоко уважение и духовна близост, които се чувствуват в записките. Антонин го освобождава от юношеския годеж и го оженва за дъщеря си Галерия фаустина. Според някои антични историци тя е втора Месалина. Но едва ли е достоверно, че синът му Комод е плод на връзката на фаустина с гладиатор. Тези факти са влезли в историята от светската хроника на тогавашните театрални фарсове, Фаустина е майка на 13 деца от Марк Аврелий, половината от тях починали невръстни. Знаем, че е противоречала на съпруга си. Когато дъщеря й Луцила отказва да се омъжи за любимеца на баща си Помпейан, Фаустина застава на нейна страна. В нормата на обичаите на тогавашната висша среда Марк Аврелий омъжва дъщеря си най-напред за своя съимператор Луций Вер. Опитва се с този брак да го откъсне от разгула, в който живее на изток.
Не усещаме автора на записките в тези действия, освен ако не е прикрит зад формулата „продиктувано от ползата за общността“ или ако не отделя съзнателно живота си на римлянин от идеалното си битие на гражданин на света. Но едва ли е редно да търсим философското самосъзнание от записките в реалния живот на императора, два свята, опитали се да се свържат, но останали вероятно достатъчно чужди един на друг.
При осиновяването от Антонин Пий младият Марк се нарича Елий Аврелий Вер — комбинация на собственото и фамилното му име с фамилните имена на Адриан и Антонин. Едва след смъртта на осиновителя Антонин (161 г.) се оформя името, с което го познаваме — Марк Аврелий Антонин. Практиката на тези промени днес изглежда странна, но тя свидетелствува, че римското време разбира връзката с бащата не само като природно устойчиво , но и като обществено целесъобразно отношение. Колкото по-високо в социалната йерархия е един римлянин, толкова по-независим става от природната връзка. Това важи с особена сила за императорските семейства от втори век.
Младият Марк се формира от своите височайши предходници. Също като елинофила Адриан овладява до съвършенство елинския и очевидно го смята за по-пригоден от латинския за философските си записки. Адриан също е автор на подобни записки, за съжаление недостигнали до нас. Марк Аврелий е особено зависим от Антонин. Той му избира за учители по реторика най-добрите на онова време — Херод Атик и фронтон. Запазени са писмата на фронтон до Марк Аврелий и неговите отговори. Тази преписка е свидетелство за умонастроението на императора в годините на младостта — изисканост, литературна култура, познаване на гръцкия език, привързаност към учителя, но и реторически формализъм. В духа на обичаното тогава публично красноречие за запълване на време фронтон съчинява похвали на праха и на дима. В отговор на неговата „Похвала на съня“ Марк Аврелий пише диатриба срещу съня, коментар на откъси от художествени произведения, в който трудно се разпознава авторът на „Към себе си“. Бъдещият император слуша знаменитости като Елий Аристид, от когото освен на уважение към класическото елинско слово се учи и на тържествено аргументиране. Школа за словесни и мисловни умения и условно поведение, реториката е гаранция за успех в държавната кариера.