Вероятно е да има връзка между астеничната натура и възгледите. Но тя едва ли е пряка. Едва ли само личната болнавост е допринесла за депресивното настроение, песимизма и сублимирането посредством идеали и догми, които откриваме в записките. Марк Аврелий е в коловоза на времето си. Тягата към мрачина, към свръхидеали и ексцеси на вяра е обща наклонност в онази епоха. Собствената физиология и обществената настроеност в подобен случай взаимно се поддържат. По всяка вероятност натурата на Марк Аврелий е толкова причина за твърденията в записките, колкото е и причинена от тях. Така или иначе не само в този случай конкретната индивидуалност, особеностите на телесния живот. Личните апетити и всекидневните настроения на пишещия са принципно закрити за нашия поглед.
По-лесно е проследяването на събитията във външния живот. Предусещайки края си, Антонин Пий нарежда да пренесат златната статуя на фортуна в стаята на Марк Аврелий. Това е знак за предаването на върховната власт. Събитието става през март 161 г. в Лориум. Вече император, Марк Аврелий зачита волята на Адриан и разделя властта с Луций Вер. За себе си запазва върховното жречество. Много страници са изписани за разликите между двамата. Луций Вер обича живота и спорта и не изпитва особено желание да участвува във върховното управление. В следващата 162 г. воюва срещу партите на Изток, но се прочува повече с шумните празненства, които урежда и които напомнят за Антониевите отпреди 200 години. Войната срещу партите довежда до победен край Авидий Касий. Към Луций Вер Марк Аврелий проявява търпимостта, с която се отнася към фаустина и към сина си Комод по-късно. Според историците това са неговите три грешки. В 169 г. Луций Вер умира. Има недоброжелатели, които намесват Марк Аврелий в събитието. До 177 г. той управлява сам, след това споделя властта с Комод.
Особено войните с германските племена правят смутно управлението на Марк Аврелий. В 166 г. те се спускат от север и достигат до Аквилея. Военните действия срещу маркоманите и квадите, срещу сарматите заемат почти цялото време на зрелия му живот. Рядко в Рим, по лагерите край Дунав, зает с дипломатически ходове, в дефанзивни операции и уреждане на провинции, Марк Аврелий отблъсква на север варварската сила, без да се справя с нея окончателно. И смъртта на 17 март 180 г. го сполетява далече от Рим. (По-голямата част от записките той диктува на свой секретар по военните лагери — вечер, останал сам, за отмора и подкрепа.) В 175 г., когато е зает с уреждането на провинциите Маркомания и Сарматия, на Изток вдига бунт Авидий Касий, тогава наместник в Сирия, откъдето е родом. Поддал се на слуха, че Марк Аврелий е мъртъв, той се провъзгласява за император. Бунтът е потушен след неколкомесечни военни действия, а Касий убит от верни хора на императора. Марк Аврелий държи реч в сената, за да оправдае операцията. След това посещава източните провинции, където умира фаустина.
Странно звучат сведенията за преследването на християни по време на управлението му при наличието на толкова общи тонове между записките и раннохристиянската литература. Но идеологията и реалността в повечето случаи се разминават. Марк Аврелий следва отечествените традиции и е върховен пазител на традиционните култове, които християните отказват да изпълняват. Той ги преследва като отцепници от обидността на римския свят, но и лично не приема поведението им, особено ригоризма, основан на чистото изповедание, а не на аргументирано убеждение. Затова е разбираемо, че в процеса, който води неговият учител стоикът Рустик, дезертиралият в лагера на християните стоик Юстин е осъден на смърт заедно с шестима свои ученици. Разбираеми са и екзекуциите на християни в Лион през 177 г., които успокояват недоволната езическа маса.
Освен с външни войни императорът има грижи и с вътрешни бунтове — на фелахите в Горен Египет, на войници. Разбойнически дружини кръстосват Галия и Испания. Добавят се природните бедствия и епидемии. В 162 г. Тибър наводнява Рим, в 177 г. земетресение разрушава напълно Смирна. Донесената от Изток след войната с партите чума опустошава на няколко вълни много области на империята. По всяка вероятност и самият император става нейна жертва.