Марк Аврелий допуска голяма грешка, като нарушава установилия се от края на предишния век ред на предаване на властта чрез осиновяване. Наистина Траян и Адриан нямат синове като него, но не толкова правният принцип го кара да остави властта на сина си Комод. Изглежда така си казва думата набиращото сили самосъзнание на монархията. Заел престола, неинтелигентният Комод не успява да се съпротиви на предразполагащата към произвол абсолютна власт. В императорското обкръжение философите отстъпват на освободени роби лумпени. Понеже сред тях има християни, Комод проявява търпимост към християнството. Но той е почти пълна противоположност на нравствено строгия си баща. Другарува с гладиатори. Завръщайки се от германските походи след смъртта на баща си, той влиза в Рим на триумфална колесница заедно със своя камериер любовник, облечен в женски дрехи.
Седемдесетте и осемдесетте години на II век, когато управлява Марк Аврелий, са краят на една епоха, считана за мирна и благоденствуваща, възхвалявана от историци и оратори, дори от опозиционно настроени люде като Епиктет. Рим е силен, административно и военно уреден, покрит с градове. От Мала Азия до Испания те имат еднакъв вид. Светът на тази градска култура с единна физиономия претопява народностните различия и поставя в контакт хора с различен произход и манталитет. В това време светът е широко отворен особено за интелектуалците оратори и философи. Отворен е и за движението на стоки. Никога по-рано и по-късно в античността търговският обмен няма такъв ръст както във II век. Същевременно, колкото и уредени да са римските пътища, селските райони в Британия, Египет и Тракия остават затворени и незасегнати от това движение. Римските градове са все пак оазиси в пустинята на един древен бавно променящ се ред. Времето не тече с еднаква скорост в луксозната вила с парно отопление и в селската колиба. В този смисъл римската империя съвсем не е пространство на компактна материална цивилизация.
Хората са по-свързани посредством определени идеи и настроения. Равенството е между идеите, които тревожат времето. Оформило се като термин също в епоха на отворен свят — в епохата на елинизма, сред киници и стоици, сега то се упражнява в поведението на философи и религиозни проповедници, занимава християните, също и Марк Аврелий. Брожението около идеята за равенството е симптом за остро усещаното неравенство. Един от ключовете към разбирането на Марк-Аврелиевото време е проникването в реалното неравенство, в напрегнатата обществена йерархия, в строгия регламент на правата на съсловия и прослойки.
Силата на римската обществена вселена е в регламентирането.
Отношението свободен-роб остава на заден план. По-съществено е, че и свободните, и несвободните са силно разслоени. Правата и обезправеността са еднакво проникнати от йерархия. Римското общество е вертикално удостоверено. Има време до 212 г., когато император Каракала разпростира правото на гражданство върху всички свободни в империята. В годините на Марк-Аврелиевото управление деленията римски граждани, латинци, перегрини и дедитиции са все още валидни — четири правови кръга с различни закони, вътрешно разслоени на висша прослойка и плебс. Преминаването от един в друг кръг става трудно. При постъпването на мъж в легион римско гражданство се получава автоматично, но дори императорът не може да обяви дедитиций за римски гражданин и може да го стори по-лесно за грък отколкото за египтянин. Бюрократичният ред на това време започва да произвежда титлите, които стават правило във византийската епоха.
Същевременно общественият интерес е понижен, градските управи са немарливи. Чрез излъчени от конническото съсловие вездесъщи прокуратори императорът на практика контролира всичко. Той е почти самодържец, чиято воля и характер се отразяват решително върху конкретния ход на събитията. Почти нищо не е останало от опозицията на старата римска аристокрация. Не за времето на Марк Аврелий казва стоикът освободен роб Епиктет, че мнозина стават консули с целуване на ръка. Но същото повтаря за автора на записките злополучният победител на партите Авидий Касий.
Марк Аврелий употребява често думите общество и обществен. Обществото е негова конкретна грижа, цел и идеал за човешко съществуване. Но той не прави разлика между общество и общност и по-често говори за човешката общност, за идеалното положение на личностно равенство, по-съвършено от обществената йерархия. Разбира се, общността не е само идея, която се обсъжда от стоици и християни на онова време. Тя се реализира в християнските комуни, както и в разнообразните сдружения и клубове — на ветерани, съученици, в дружествата, осигуряващи срещу редовна вноска богато погребение. Хората облекчават общественото неравенство в рамките на по-малки общности, където се чувствуват не само равни, но и по-активни. Грижата по поддържането на обществения ред лежи основно на плещите на императора и неговите чиновници.