22. Сравни планинската с домашната мишка.# Колко лесно е да уплашиш и да прогониш първата!
23. Сократ нарича мненията на хората караконджули, които служат за плашене на децата.#
24. По време на своите празници спартанците поставяли пейки на сянка за гостите от други градове, а те седяли където се случи.
25. За да се извини на Пердика#, че няма да отиде при него, Сократ казал: „Не искам да погина от най-лошата гибел“, тоест ако ми сторят добро, да не мога да отвърна със същото.
26. В писанията на ефесците# се открива следната препоръка — постоянно да си припомняме за някой от древните, отличил се в добродетелта.
27. Питагорейците предписват още от ранно утро да отправим поглед към небето, за да не забравяме за светилата, които винаги в едно и също време по един и същ начин вършат своето дело, да не забравяме за техния ред, чистота и голота. Защото светилото няма никаква покривка.
28. Как се е държал Сократ, когато Ксантипа взела неговия химатион и излязла вън от къщи, а той си препасал овча кожа. И какво рекъл на другарите си, когато понечили да си тръгнат, като го видели облечен тъй и почувствували неудобство.
29. Недей да ръководиш в четенето и писането, преди да бъдеш ръководен. С много повече основание това важи за живота.
30. „Роб си се родил и слово не ти се полага.“#
31. „Засмя се сърцето ми мило.“#
32. „Ще се нахвърлят върху добродетелта, укорявайки я с тежки думи.“#
33. Само луд човек може да търси зиме смокини. Такъв е и ако иска детето си, когато вече не му е дадено.#
34. Епиктет е казал, че когато човек си целува детето, трябва да рече в себе си: „Утре може би ще умреш.“ — Такова нещо не се казва. — „Защо да не се казва, добавя той, ако означава нещо естествено? Или не е за казване, че жънем пшеницата?“
35. „Зелено, узряло грозде, стафиди. Всичко се променя, но не в нищо. а в нещо, което го няма в момента.“
36. „Няма крадец за свободния ти избор.“ Изречение на Епиктет.
37. Епиктет е казал: „Нужно е да се открие изкуство за достигане до съгласие.“ А в частта за влеченията твърди, че трябва да насочим вниманието си към това да не действуват безрезервно, да са съобразени с общността и да отчитат стойността на нещата. И напълно да се въздържаме да се стремим и да се отвръщаме от работите, които не зависят от нас.
38. „Не за нещо случайно, казва той, е нашето състезание, а за това да бъдем или да не бъдем луди.“
39. Сократ е казал: „Какво желаете — души на разумни същества или на лишени от разум? — На разумни. — На какви разумни? Със здрав или с негоден разум? — Със здрав. — Защо тогава не го търсите? — Защото го имаме. — Тогава за какво се карате и спорите?“
Дванадесета книга
1. Вече можеш да притежаваш всички ония неща, до които се молиш да достигнеш по заобиколен път, ако сам не си пречиш, тоест ако оставиш цялото минало, повериш бъдещето на провидението и единствено настоящето насочиш в пътя на благочестието и справедливостта — на благочестието, за да приемаш с обич което ти се отрежда, тъй като природата на тебе ти донася него, а на него тебе; в пътя на справедливостта, за да говориш свободно и незаплетено и за да вършиш всичко в съответствие със закона и в съответствие със стойността му. И нека не ти пречат нито чуждата злонамереност, мнение или глас, нито пък усещанията на обгръщащата те плът. Нека да се занимава с тях това, което ги изпитва. Когато един ден се изправиш на изхода на живота, оставил всичко друго настрана, счел за ценно единствено ръководното си начало и божественото в себе си и изпитващ страх не от възможността в един момент да престанеш да живееш, а от това да не започнеш да живееш несъобразно с природата, ти ще си човек, достоен за породилата те вселена, ще престанеш да си чужденец в родината си, да смяташ с удивление, че е неочаквано, което ти се случва всекидневно, и да зависиш от това и онова.
2. Богът вижда всички ръководни начала голи, без тяхното материално вместилище и мръсна обвивка. Бидейки само ум, той се допира само до умственото, изтекло и отведено от него в тях. Привикнеш ли се и ти да правиш същото, ще отпаднат повечето ти грижи и тревоги. Защото, ако човек свали поглед от обгръщащата го плът, дали ще си губи времето да се занимава с дрехи, къщи, слава и други подобни аксесоари и декор?
3. От три неща си съставен: тяло, дихание, ум. Първите две са твои, доколкото полагаш грижи за тях. Единствено третото е собствено твое. Затова, ако отделиш от себе си, тоест от твоя ум всичко, което говорят или вършат другите, всичко, което ти сам си казал или сторил, предстоящото, което те смущава, всичко, принадлежащо на обгръщащото те тяло и сроденото с тебе дихание, което става независимо от волята ти, и всичко, в което те увлича обхващащата те отвън вихрушка, така щото откъсната от обстоятелствата на предопределеното, чиста и независима, умствената ти способност да заживее свой личен живот, вършейки правда, желаейки случващото се и говорейки истината, та казвам, ако отделиш от това ръководно начало всичко, свързано с пристрастие, и от времето — предстоящото или миналото, ти ще направиш от себе си, както казва Емпедокъл: