[#67 От предводителя на Музите — т. е. от Аполон, който е десетият, водещият хорото на деветте Музи.]
[#68 Срв. Езоп, басня 297 (вж. на бълг. Езоп. Басни, 1967) и Бабрий, басня 108.]
[#69 Срв. Епиктет II, 1,15.]
[#70 Марк Аврелий казва „Пердика“ наместо „Архелай“ — негов незаконороден син, цар на Македония, който се опитва да привлече Сократ в своя двор. Авторът знае за този случай вероятно от Аристотел, Реторика 1398 а (вж. на бълг. Аристотел. Реторика 1986).]
[#71 Ефесците — жителите на град Ефес В Мала Азия. Един издател на текста предлага думата да се замени с „епикурейците“ поради близост на това място с фрагмент от Епикур.]
[#72 фрагмент от трагедия на неизвестен автор.]
[#73 Омир. Одисея IX, 413 (вж. на бълг. в бел. 31).]
[#74 Хезиод, Дела и дни, ст. 186 (вж. на бълг. в бел. 32).]
[#75 Следващите параграфи до 38 се опират на Епиктет, както следва — III, 24,87; III, 24,88; III, 24,91-92; III, 22,105; фрагменти 27, 28. Изглежда и последният параграф 39 е зает от Епиктет.]
Азбучен показалец на имената и античните понятия
Август — Октавиан Август, 63 г. пр.н.е. — 14 г. от н.е., римски император.
Агрипа — Марк Випсаний Агрипа. 63–12 г. пр.н.е., пълководец, приближен и зет на император Август.
Адриан — Публий Елий Адриан, римски император (117–138 г.).
Александър — Александър III Велики, 356–323 г. пр.н.е., цар на Македония.
Александър — от фригия, прочут филолог в епохата на Антонините, автор на коментар върху Омир; Елий Аристид му е посветил похвална реч; учил Марк Аврелий на гръцки език.
Антонин — Антонин Пий, римски император (138–161 г.), осиновен от Адриан и заставен от него да осинови Луций Вер и Марк Аврелий.
Аполоний — от Халкида, стоически философ, учител на Марк Аврелий.
Арий — придворен философ на император Август.
Архимед — от Сиракуза, 287–212 г. пр.н.е., ученик на Евклид, старогръцки учен — математик, физик и механик.
Асклепий — (мит.), бог-лечител, покровител на лекарите.
Атенодот — ретор, учител на фронтон.
Байи — прочут римски курорт.
Брут — Марк Юний Брут (1-ви в. пр.н.е.), любимец и по-късно убиец на Цезар; Плутарх му посвещава биография.
Вер — 1) Марк Аний Вер, дядо на Марк Аврелий по бащина линия (I. 1),
2) Марк Аний Вер, баща на Марк Аврелий (VIII, 25),
3) Луций Вер, император заедно с Марк Аврелий (VIII,37).
Веспасиан — Тит флавий Веспасиан, римски император (69–79 г.).
Волез — вожд на сабините по времето на цар Нума Помпилий. Вж. Плутарх, Нума 5.
Грануа — река, приток на Дунав.
Деметра Карпофорос — (мит.), Деметра носеща плодове, представяна с ръце, отрупани с всички плодове на земята.
Деметрий — от фалерон, 345–283 г. пр.н.е., държавен деятел и писател, македонски наместник в Атина.
Демокрит — от Абдера, 460–370 г. пр.н.е., старогръцки философ, развил учението за материалните първоелементи атомите.
Диоген — от Синопа, 4-ти в. пр.н.е., старогръцки философ, родоначалник на киническата философска школа.
Диогнет — учен и художник, учител на Марк Аврелий.
Дион — от Сиракуза, роднина на тиранина Дионисий Стари, приятел на Платон, убит в 353 г. пр.н.е.; Плутарх му е посветил биография.
Диотим — освободен роб на император Адриан.
Евдокс — от Книд, 4-ти в. пр.н.е., ученик на Платон и на питагорееца Архит, старогръцки лекар, математик и астроном.
Емпедокъл — от Акрагант в Сицилия, 5-и 6. пр.н.е., старогръцки философ и поет.
Епиктет — ок. 50–138 г., стоически философ от Късната стоа, освободен роб, проповядвал в Рим, а по-късно прогонен оттам от император Домициан в град Никопол в Епир, където умира. Беседите му са записани от неговия ученик, историка Ариан.
Епикур — от Самос, 341–270 г. пр.н.е., старогръцки философ — материалист и сенсуалист, продължител на учението на Демокрит, основател на школа, която носи името му.
Зевс — (мит.), върховното божество в старогръцкия пантеон, олицетворяващо в стоическата философия всеобщия ръководен принцип на вселената.
Кайета — пристанищен град в Кампания.
Камил — Марк Фурий Камил, починал 364 г. пр.н.е., римски пълководец, петорен диктатор, наречен „Вторият Ромул“.
Карнунт — град в антична Панония на южния бряг на Дунав; Марк Аврелий често отсядал там по време на походите си през 170–174 г.
Катон — Марк Порций Катон Стари, 234–149 г. пр.н.е., римски политически деец и писател, защитник на римската традиция.
Катон — Утически (95–46 г. пр.н.е.), правнук на Марк Порций Катон, републиканец и стоик, самоубил се в Утика.
Катул — Цина Катул, стоически философ.
Квади — германско племе, обитаващо територия от днешна Чехословакия, срещу което воюва Марк Аврелий.
Кекропс — (мит.), древно атическо божество, по чието име Атика се наричала още Кекропия; легендата го представя и за първия цар на Атина, основател на града.