Потиснатата от регламенти социалност намира отдушник в крамолите между партиите в цирка. Развихрящите се страсти по време на гладиаторските състезания, крайностите на цирковото забавление са проява на деформираната публичност на римлянина от императорската епоха. Хората искат горящи и разкъсвани тела. Това, че Антонин Пий и Марк Аврелий забраняват не само убиването, но и измъчването на роби, не се отнася до изстъпленията в цирка. Тертулиан съобщава за надбягвания на колесничари в горящи дрехи. За да представят самоизгарянето на Херакъл, обучават престъпник, който трябва да изиграе смъртната си присъда.
Не е изключено да е изпълнил ролята си с подобно перверзно удоволствие, с каквото е бил наблюдаван от зрителите. Разпъването, разкъсването, живото изгаряне са образни термини на епохата, особен израз на потиснатата и деградирала римска социалност.
Освободен от отговорност за обществения си живот, уреждан от специализираната бюрократична машина, римлянинът на втория век започва да се държи универсално, това става и с обществено най-заетият, с Марк Аврелий. След дневните си задължения на военачалник уединен в шатъра си той се чувствува гражданин на света и мисли с универсалните категории на стоическата философия. Универсално е поведението на скитащите от град на град философи и ретори, както и на християнските проповедници. Универсална е по характер и дейността на толкова многото учени и писатели на времето — на съставителя на съновник Артемидор, на изследователя на военната стратегия Полиен, на събирача на любопитни истории и факти Авъл Гелий, да не говорим за величините на Лукиан и Апулей, различни по дух, но настроени еднакво универсално. Става проблем както широко отвореното назад минало, така и откритият свят на настоящето, по който интелектуалците на епохата бродят неспокойно.
Оттук следват крайностите на тогавашната религиозност и суеверие. Светът се отваря за всякакви божества. Чужди монотеистични вярвания се вплитат в елинския и римския политеизъм. В това отношение Марк Аврелий е непоследователен като времето си. От една страна, мисли политеистично като римлянин, от друга, вярва в единна, пронизваща цялата вселена сила на вездесъщо божество. Често се изразява и деистично като епикуреец: божествата са идеални безсмъртни същества, които не се намесват в живота на вселената. Императорът има широк избор от форми на вяра и се колебае между тях. Не иска да вярва на магьосници и астролози, от каквито гъмжи край него, но се случва и да им вярва. Подведен от свой суеверен генерал, се поддава на модата на оракула на Александър от Абонотих в Мала Азия и изпълнява заръката на прорицанието, че ще си осигури победа, като пусне преди битката два увенчани лъва във водите на Дунав. Както предава Лукиан, германците претрепват изплувалите на другия бряг животни и разбиват римляните.
Объркан от толкова божества, верният на традициите вярващ е непрекъснато зает с ритуали. При пътуванията си ораторът Елий Аристид и Апулей посещават Всеки изпречил се на пътя им храм. Колкото по-встрани и по-долу стои някой, толкова по-изложен е на изкушението да вярва във върховно божество — римските легионери почитат Митра, обезправените християнския бог или египетската Изида. Има опити традиционните римски и елински божества да се разполагат в йерархичен ред, което е един вид реплика на римската обществена йерархия. Между страстите на епохата е идеята за явяващото се божество. Самият Марк Аврелий вярва в божията видимост. Образовани хора като Апулей ни най-малко не се съмняват в съществуването на призраци. Да не говорим за вярата в пълната предопределеност на всичко и за всемогъществото на астрологията, която е търсена дори за такива дреболии като определянето на подходящо време за подстригване и бръснене.
Неизброимите надписи по религиозни въпроси свидетелствуват, че независимо от общественото си положение всички еднакво вярват в отвъдното съществуване. По този въпрос Марк Аврелий се колебае между няколко възможности. Но тъкмо записките убеждават, че мислите около възможното безсмъртие се активизират от острото усещане за преходността на живота. Смъртта е централната лична тема на „Към себе си“.