— Аз съм удовлетворен, мосю. Ако всичко върви според очакванията, след две седмици ще сте напълно здрав.
— Трябва да намеря начин да ви платя, докторе.
Нотрдам се усмихна.
— Би било много добре.
— Имам малко пари тук, но ще пиша на баща ми, ще му разкажа какво сте направили и ще го помоля да прати кесия.
— Много мило от ваша страна.
Едгар прехапа устна. През последните няколко дни се беше подготвял за този момент.
— Може би, докторе, мога да ви дам и един друг дар, без да се налага да чакаме толкова.
Нотрдам повдигна вежда.
— О! И какво е това, мосю?
— В сандъка. Там има книга и някои документи, които ви умолявам да видите. Сигурен съм, че ще ги намерите за изключително интересни.
— Книга, казвате?
Нотрдам извади тежкия том под дрехите на Едгар и се върна на мястото си. Забеляза изписаната на гръбчето година и отвори напосоки книгата.
— Изключително любопитно — рече той. — Какво можете да ми кажете за нея?
Едгар разказа всичко, цялата дълга история на книгата в рода му, колко е бил впечатлен от тома, как го е „заел“ заедно с писмото на абата, как заедно с един състудент се убедили, че книгата наистина е предсказвала събития от живота на хората. След това подкани доктора лично да прочете писмото.
Загледа как младият Нотрдам нервно подръпва дългата си брада с една ръка, а с другата повдига страниците една по една към отслабващата светлина. Видя как устната му затрепери и очите му се напълниха със сълзи. После го чу как прошепва името Гасонет. Едгар знаеше, че докторът четеше следния пасаж от писмото на Феликс:
Но не мога да забравя деня, в който като млад монах видях как една от избраните сестри роди не момче, а момиче. Бях чувал, че и в миналото се е случвало това рядко събитие, но никога през живота си не бях виждал да се ражда момиче. Гледах как това нямо зеленооко създание с рижава коса расте, но за разлика от братята си тя не разви дарбата да пише. На дванадесетгодишна възраст бе прокудена и дадена на търговеца на зърно Гасонет Евреина, който я отведе от острова и не зная какво е направил с нея.
Погледът му се задържа върху червеникавата коса и зеленикавите очи на доктора. Едгар не беше ясновидец, но бе сигурен какво си мисли мъжът в този момент.
Когато приключи, Нотрдам прибра страниците обратно в книгата и я остави на масата. После седна тежко на стола и тихо заплака.
— Вие ми дадохте нещо много повече от пари, мосю. Дадохте ми raison d’etre5.
— Имате дарба, нали? — попита Едгар.
Ръцете на доктора трепереха.
— Виждам неща.
— Купата. Не е било сън.
Нотрдам бръкна в чантата си и извади очукана медна купа.
— Дядо ми беше пророк. Неговият също е бил, така казват. Използваше дарбата си да вижда бъдещето и ме научи на уменията си. Моите способности, мосю, са силни и слаби едновременно. В подходящото състояние мога да долавям откъслечни картини, мрачни и ужасни неща, но не ми е дадено да виждам бъдещето така ясно, както го описва Феликс. Не мога да кажа кога ще се роди дете и кога ще умре човек.
— Вие сте Гасонет — изтъкна Едгар. — В жилите ви тече кръвта на Вектис.
— Боя се, че е така.
— Моля ви, много ви моля, погледнете в бъдещето ми.
— Сега ли?
— Да, моля ви! Благодарение на изцелителните ви ръце се спасих от чумата. Сега искам да видя какво ме чака.
Нотрдам кимна. Затъмни стаята, като спусна завесите, после напълни купата с вода от каната. Запали свещ, седна пред купата, вдигна си качулката и я дръпна напред, докато не скри лицето му. Наведе глава над купата и започна да движи дървената си клечка над водата. След няколко минути Едгар чу същото тихо, вибриращо тананикане, което бе чул през онази нощ в треската си. Звукът ставаше все по-напрегнат. Макар да не можеше да види очите на доктора, той предполагаше, че са широко отворени и клепачите му треперят. Клечката се въртеше бясно над купата. Гърлените звуци се издигнаха до кресчендо, ставаха все по-силни и чести. Безпокойството на Едгар се засили от стоновете и задавеното дишане на Нотрдам и той започна да съжалява, че го е накарал да се измъчва, когато всичко изведнъж свърши.
Стаята потъна в тишина.
Нотрдам свали качулката си и погледна със страхопочитание пациента си.
— Едгар Кантуел — бавно рече той, — вие ще бъдете важен човек, богат човек, и това ще се случи по-скоро, отколкото си мислите. Баща ви, Едгар, ще бъде сполетян от трагична и ужасна участ, а брат ви ще бъде нейният инструмент. Това е всичко, което виждам.