(Пауза)
Чувството на Гавин за благородна любов към Еливис очевидно не се накърнява от забежките му със слугините. Помолих Агнес да ме заведе до конюшнята уж да видя понито й и с тайната цел да говоря с Гавин, ако той случайно е там. Беше там — в един от боксовете — и двамата с Мейзри издаваха доста неблагородни звуци. Мейзри не се стресна повече от обикновеното, а ръцете й придържаха полите й над кръста, вместо да пазят ушите й, което ме навежда на мисълта, че това в никакъв случай не бе изнасилване. Не беше обаче и l’amour courtois12.
Трябваше много бързо да отвлека вниманието на Агнес и да я изведа от конюшнята. Казах й, че искам да отидем да видим камбанарията. Влязохме вътре и разгледахме дебелото въже.
— Отец Рош бие камбаната, когато някой умре — обясни ми Агнес. — Ако не го направи, дяволът ще дойде и ще вземе душата на мъртвия и тя няма да може да отиде в рая. — Това, струва ми се, е част от суеверните дрънканици, които вбесяват лейди Имейн.
Агнес искаше да удари камбаната, но аз я придумах вместо това да идем в църквата и да намерим отец Рош.
Отец Рош го нямаше. Агнес ми каза, че сигурно е още при болния ратай, „който не умира, въпреки че вече е изповядан“, или може би се молел някъде.
— Отец Рош обича да се моли в гората — обясни ми тя, докато надничаше към олтара през преградата между хора и кораба.
Църквата е норманска, с една пътека в средата и колони от пясъчник, а подът й е от каменни плочи. Прозорците са много тесни, малки и с тъмни витрини. През тях не влиза почти никаква светлина. Някъде по средата на кораба има една-единствена гробница, която може да е тази, която разривах при разкопките. В горната част има изображение на рицар, чиито ръце са с рицарски ръкавици и са кръстосани на гърдите, а мечът му виси отстрани. Надписът отдолу гласи: Requiescat сит Sanctis tuis in aeternum. Да почива вечно с Твоите светци. Гробницата в разкопките имаше надпис, който започваше с „Requiescat“, но докато бях там, не беше намерено нищо повече.
Агнес каза, че гробницата е на прабаба й, която умряла от треска „преди много време“, но изглежда много нова и поради това много различна от тази в разкопките. По тази има множество украшения, които липсваха при нашата, но може просто да са били счупени или да са се изтрили.
Като се изключат гробницата и една грубо изработена статуя, корабът е напълно гол. По време на службата хората от четиринайсети век са стояли прави, поради което няма никакви скамейки, а практиката нефът да се пълни с разни паметници и статуи се е наложила едва през шестнайсети век.
Една преграда с дърворезба от дванайсети век разделя кораба от сенчестите ъгълчета на източната част и олтара. Над нея, от двете страни на разпятието, има две съвсем груби изображения на Страшния съд. На едното е изписано как праведните влизат в рая, а на другото — как грешниците се запътват към ада, но честно да си кажа, няма голяма разлика между двете картини. И двете са нарисувани в яркочервено и синьо, а израженията на хората са почти еднакво отвратени.
Олтарът е съвсем простичък, покрит е с бял ленен плат, а от двете му страни има два сребърни канделабъра. Грубо изваяната статуя не е на Дева Мария, както предполагах, а на света Катерина Александрийска. Има скъсеното тяло и голямата глава на предренесансовите скулптури, както и странна грапава шапчица, която свършва точно под ушите. Изправила се е с една ръка около някакво дете с размерите на кукла, а с другата държи колело. На пода пред нея имаше къса жълтеникава свещ и две кандила.
— Лейди Киврин, отец Рош казва, че сте светица — каза ми Агнес, когато излязохме от църквата.
Лесно беше да разбера откъде се е появило объркването този път и се зачудих дали беше направила същия трик за камбаната и за Сатаната на черния кон.
— Аз съм наречена на света Катерина Александрийска — обясних й аз, — както ти си наречена на света Агнес, но това не означава, че и ние сме светици.
Тя поклати глава.
— Той казва, че в последните дни Бог ще изпрати светиите си при грешните хора. Казва още, че като се молите, вие говорите на езика на Бога.
Направих усилия да са науча да записвам наблюденията си само когато в стаята няма никого, но не знам какво е станало, докато съм била болна. Спомням си, че непрестанно Го молех да ми помогне, а вас — да дойдете да ме вземете. А ако отец Рош ме е чул да говоря на съвременен английски, логично е да си помисли, че ме е осенил Светият дух. Е, той поне мисли, че съм светица, а не вещица. Лейди Имейн обаче също е била до леглото ми. Ще трябва да бъда много по-внимателна.
12
Куртоазна любов (фр.) — тоест, когато влюбеният е готов да чака години наред, преди да получи обекта на желанието си. — Бел.пр.